Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Тя чу пляскането в коридора зад гърба й.

Нина въздъхна тежко, докато се опитваше да се придвижва по-бързо. Книгата отново се изплъзна. Тя се опита с глава и рамо да я притика обратно на мястото й и отново я притисна здраво. Още един фут, още едно ужасяващо захващане, поредното приплъзване на дясната ръка...

Намираше се на половината път. Нямаше представа кога стрелците щяха да я видят как виси там — идеалната мишена.

Но ако я убиеха там, тя щеше да падне долу, в неизвестното, и щеше да отнесе книгата със себе си. А ако шахтата се свързваше с основната отходна тръба, плячката им щеше да изчезне завинаги. Това може би щеше да ги откаже от стрелбата.

Може би...

Вече всяко движение наблизо я караше да потрепва, паниката й нарастваше. Месинговата рамка на книгата се забиваше все повече в рамото й и болката растеше. Три фута, два, звуците от потропващи обувки по наклонения тунел зад гърба й...

От една тръба върху главата й се изсипа гранясала вода, смесена с още по-отвратителни неща. Тя подгизна цялата. Ръцете й започнаха да се изплъзват от мократа тръба. Нина усещаше как книгата се размърдва под бузата й и започва да се плъзга, този път назад. Отново я притисна с глава, като се опитваше да я задържи на мястото й, но тя неумолимо се изплъзваше.

Оставаше още съвсем малко...

Книгата се наклони. Тя усети, как кожената подвързия се отърква в лицето й, последвана от студения метален обков.

После книгата падна.

Веригата издрънча край ушите на Нина точно когато дясната й ръка стигна до входа на коридора. Тя се вкопчи в металната му рамка. Внезапното падане на книгата рязко откъсна лявата й ръка от тръбата…

Обаче тя успя да се задържи за рамката. Нина сподави писъка си, протегна крак и успя да стъпи на ръба на долния тунел. Книгата се люлееше под нея като махало. Удряше се в стените на шахтата, ключалката й се разби от ударите. Нина усещаше мускулите си да пламтят от болка, но въпреки това успя да се набере напред и да пропълзи в тунела, като влачеше книгата след себе си.

Единият от стрелците се появи на изхода на отсрещния тунел, вдигна оръжието си и натисна спусъка…

Щрак.

Не се случи нищо. Азиатецът опита отново, след което извади пълнителя, провери го и изкрещя нещо, за което тя бе сигурна, че е ругатня. Нямаше повече патрони.

Мъжът с опашката се появи зад него. Той изкрещя някаква заповед. Първият мъж го погледна колебливо, след което протегна ръце и се хвана за тръбата, минаваща над шахтата.

Нина се обърна, за да побегне отново. Мъжът се залюля над шахтата…

И краят на тръбата се откърти от стената.

Мъжът полетя надолу с пронизващ крясък и изчезна в тъмнината. Другият край на тръбата също се откъсна и тя се срина след него. Звукът от падането им на дъното се чу след доста време – повече, отколкото бе очаквала Нина.