И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Беше очарователна.

– Дадено. А ако не пророни и сълза, ми дължите разходка в градината утре следобед.

Из трапезарията се разнесе шепот, а баща ми въздъхна, видимо недоволен от избора ми. Вероятно той беше много по-запознат с кандидатките от мен самия. А тя едва ли се нареждаше в списъка с фаворитките му. За бога, та тя не влизаше в никой списък.

– Условията ви са тежки, сър, но съм готова да си стиснем ръцете.

– Джъстин? Опаковай няколко ягодови тарталети и ги изпрати на адреса на лейди Америка. Куриерът ни да изчака реакцията на сестра ù и да ни уведоми дали се е разплакала. Горя от любопитство. – Джъстин кимна отривисто и напусна стаята с усмивка. – А вие, мадам, подгответе придружаваща бележка до семейството си, за да са спокойни, че сте добре. Всъщност това важи за всяка една от вас, дами. След закуска напишете по едно писмо до близките си, а ние ще им го доставим още днес.

Момичетата – моите момичета – се усмихнаха доволно. В рамките на една сутрин бях успял да се запозная с всичките, да науча имената на повечето, да освободя няколко и да уредя първата си среща. Въпреки че ми беше дошло в повече, бях склонен да определя представянето си като успешно.

* * *

– Извинете за забавянето, Ваше Височество. Наложи се да посетим един бутик в града – обясни Сиймор, теглейки зад себе си стойка на колелца, заредена с панталони на закачалки.

– Няма нищо – отвърнах аз и отместих документите върху бюрото си. Днес бях решил да работя в стаята си. – Какво ми носиш?

– Имаме няколко варианта, сър. Сигурен съм, че ще харесате нещо за дамата.

Загледах объркано дрехите.

– Е, кой модел панталони са най-подходящи за жени?

Сиймор поклати глава с усмивка.

– Не се безпокойте, Ваше Височество, всичко е под контрол. Така. Белите изглеждат по-женствено и ще подхождат с всичко, ушито от прислужничките ù. Същото важи и за тези.

Той ми показа няколко модела, а аз опитах да определя разликата помежду им и да преценя кой би ù стоял най-добре.

– Сиймор, може би това не е от значение, но тя е Петица. Дали би се чувствала удобно в такива панталони?

Той погледна към стойката.

– Щом е тук, сър, значи, вероятно иска лукс.

– Но ако искаше лукс, щеше ли изобщо да пожелае панталони? – отвърнах аз.

Той кимна.

– Дънки. – Пресегна се към задната част на стойката и извади чифт дънки. Аз лично никога не бях обувал дънки. Не ми допадаха особено. – Имам чувството, че уцелихме в десетката.

Отново прегледах вариантите.

– Да, нека са тези, но включи и първия чифт, който ми показа. Може би и още един за всеки случай. Дали са неин размер?

Сиймор се усмихна.

– Ще им нанесем нужните корекции до вечерта. Да разбирам ли, че младата дама е спечелила облога ви?

Свих рамене.

– Още не, но се надявам, ако спечели и ù дам повече от уговореното, все пак да излезе на среща с мен.