Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Хайде! Решавайте! Тази стока сама се продава! Няма да намерите такава скоро. Всяка от тези красавици е расла в дворец.
От тълпата се извиси гласът на друг противен тип:
— Стига ни лъга, търговецо. Какъв дворец? Всичките са въшлясали! Ти не продаваш жени, а въшки!
При тези думи тълпата избухна в смях.
А пленените момичета гледаха още по-засрамено пред себе си със сведени глави.
— Какво разбираш ти от дворци и красиви момичета, търговецо на коне — не закъсня да отвърне лоената топка. — Я иди да си гледаш магаретата и мулетата.
Зяпачите за втори път се заляха от смях.
— Хайде! Няма ли кой да наддава? Вижте Олга! — отново изрева търговецът на роби.
Олга ли? Рускиня! Землячка, надигна се вик у Александра. Дори не чу как Ноян, който най-после се бе добрал до тях, каза задъхано:
— Хайде, да се махаме оттук!
Този тип продаваше нейната сънародничка като два аршина плат!
Малкото червенокосо момиче, което стоеше в началото, пристъпи напред, като влачеше тежкия синджир и гледаше в краката си. Търговецът на роби се опита да му повдигне главата, дърпайки брадичката му. Олга се възпротиви на грубостта му с малкото ѝ останали сили.
— Руска кралица е това, руска. Вижте тези очи. Вижте тази снага. Една неразцъфнала пъпка на осем години и недокосната от мъжка ръка. Хайде, бъркайте в кесиите. На друго място бих поискал двеста, но вие ми станахте симпатични. Хайде, Олга, сто акчета. Няма ли кой да наддава?
От тълпата един се провикна:
— Сто и еднооо!
Друг каза:
— Сто и пет!
— Сто и петнайсет! — чу се вик отзад.
И точно в този момент стана нещо, което никой не очакваше. Дори и самата Александра се изненада от постъпката си.
— Ей, ти! — извика тя, колкото сила имаше.
Пръстът ѝ сочеше тлъстия търговец на роби. Усети, че всички погледи се впериха в нея.
— Не те ли е срам да продаваш толкова малко момиченце?
Докато Тачам Ноян дърпаше Александра и се опитваше да я изведе от навалицата, търговецът избухна в смях. Сгъна показалеца си и като направи движение, с което сякаш ѝ казваше: „Ела ми, ела“, се провикна:
— Гледай ти! Между нас имало още една неразцъфнала пъпка. Красавице, качи се тук и тебе да продам. За теб ще взема повече пари от всички тези тук.
Докато Александра се мяташе, за да се измъкне от силните ръце на Ноян, който я беше хванал през кръста, извика:
— Господ ще те накаже! — Гласът ѝ обаче потъна сред бурния смях на тълпата, забавляваща се от думите на търговеца.
Александра видя, че Олга я гледа. В очите на малкото момиченце имаше благодарност, срам и безнадеждност. Наскърби се. Често си бе представяла как би изглеждал пазарът за роби. През изпълнените със страх нощи бе рисувала различни картини наум. Но това тук не бе въображаемо, това беше наистина. И беше страшно да се срещнеш лице в лице с действителността. В съзнанието ѝ се заби мисъл, остра като нож, която ѝ причини болка. Значи и нея щяха така да я продадат!
Ако не беше Тачам Ноян.
Може би точно тук, на този пазар, тази гнусна лоена топка щеше да вика нейното име, докато я продаваше:
— Александра! Рускиня! Неразцъфнала пъпка едва на девет години. Кой иска да помирише тази пъпка? Хайде, наддавайте, наддавайте!
И кой знае в ръцете на какъв противен тип щеше да я хвърли.
Ако не беше татко ѝ Тачам.
Не усещаше, но от очите ѝ се сипеха сълзи. Беше видяла собствената и съдба, от която мъжът я беше спасил на косъм.
Прегърна ръцете му и промълви:
— Благодаря! Благодаря!
Никога не беше и помисляла, че ще забрави непростимия грях, който той бе извършил, и някой ден ще се хвърли на врата му и ще го прегърне с благодарност. Казахският конник с обич целуна ръцете на Александра. Те се намокриха. От сълзите, които сякаш измиваха съвестта на огромния мъж, чието сърце се беше превърнало в камък от безбройните битки.
— Ела — каза той нежно, като дръпна нослето на Александра, докато я отдалечаваше от онази тълпа. — Виж, ей тук има шутове.
Неговото момиче не биваше никога да плаче.
Двете момичета почти не се смяха, докато гледаха номерата на шутовете. Александра беше стиснала здраво Мерзука. И двете все още трепереха от ужаса, който бяха преживели. Александра непрекъснато триеше сълзите си с опакото на ръката.
Не чу нито диалозите на смешниците, които разсмиваха всички, нито пък я забавляваха кълбетата им по земята и шамарите, които си удряха един на друг зад вратовете със силно плющене. Дали Олга вече беше продадена? Този въпрос не оставяше на мира мислите ѝ.