Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Мъдрият не оставя да му се въздействува от други при извършване на работата му, а работата на трибунала във Венеция е да съди и да осъжда. Виновният е една машина, която няма нужда да се намесва в тяхната работа и да допринася със своето участие. Той е само един пирон, който трябва да се чука по главата, за да се забие в стената.
Познавах само отчасти привичките на чудовището, в чиито лапи се намирах, но съществуват неща, които човек не може да знае добре, преди да ги е преживял.
В последния ден на септември прекарах безсънна нощ, очаквах с ужасно нетърпение настъпването на новия ден — толкова сигурен бях, че в този ден ще придобия отново свободата си. Господството на подлеците, които ми я бяха отнели, се свършваше, но денят настъпи, Лоренцо дойде както обикновено и не ми съобщи нищо ново. В продължение на пет или шест дни бях в ярост и отчаяние. Тогава си внуших, че поради причини, които ми беше невъзможно да отгатна, искат да ме държат затворен до живот. На тази отвратителна мисъл трябваше да се смея. Защото знаех, че ще остана само още късо време роб, тъй като бях решил да поставя край на затворничеството си, дори това да е свързано с опасност за живота ми. Знаех, че ще успея или да избягам, или да намеря смъртта.
В началото на ноември обмислях сериозно плана да напусна насила едно място, където бях затворен противозаконно и този план беше единствената ми мисъл. Измъчвах мозъка си да намеря начинът, по който бих могъл да осъществя един такъв план. Обмислях хиляди начини, един от друг по-смели, но винаги се явяваше някакъв нов начин, като се отказвах от този, на който преди това бях дал предимство.
По време на тази изморителна за въображението ми работа стана едно особено събитие, което ми даде възможност да осъзная в какво печално състояние се намираше моят дух.
Стоях в килията и гледах нагоре към капандурата и намиращата се под нея дебела греда. Внезапно видях тази греда да се движи или по-точно да се обръща на дясната си страна и след това бавно и равномерно да се връща в първоначалното си положение. Понеже загубих едновременно и равновесието си, то разбрах, че това беше земетресение. Лоренцо и полицаите, които в този момент излизаха от затвора ми казаха, че и те също са почувствували люлеенето. Това събитие предизвика у мен радостно настроение, което прикрих, без да кажа нито дума.
Четири или пет секунди след това същото люлеене се повтори и аз извиках неволно „Още веднъж! Още веднъж! Но по-силно!“ Полицаите избягаха ужасени от тази мнима безбожност на един отчаян луд.
Когато те си отидоха, размислих и разбрах, че срутването на Големия палат считах като една от възможностите, чрез които бих могъл да възвърна свободата си, огромното здание ще се срине и аз ще се намеря здрав и читав, и разбира се, свободен на Марковия площад, където в най-лошия случай можех да бъде погребан под развалините. В положението, в което се намирах, човек счита свободата за всичко, а животът за нищо, или за много малко. Всъщност, бях вече на път да полудея.