Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Щом заспивах, чувствувах чумата, с която сестра д’Аграда беше заразила духа ми, който от меланхолията, лошото хранене, липсата на въздух и движение и от ужасната неизвестност за онова, което ми предстои, беше отслабнал. Когато при събуждането си си спомнех за безумните си сънища, трябваше да се смея. Ако бях имал необходимото за писане, то бих го използувал великолепно и навярно бих създал в килията си едно съчинение, което би било още по-смахнато от това, избрано за мен толкова остроумно от господин Кавали.
От този опит узнах колко се лъжат онези, които приписват на човешкия ум известна позитивна сила, тази сила е само относителна и ако човек се наблюдава внимателно, ще открие в себе си само слабости.
Разбрах, че човек може да се побърка, макар че това става рядко, защото нашият разсъдък прилича на барута, който наистина се запалва много лесно, но все пак не се запалва никога, ако не дойде в допир с искрата, книгата на испанката притежаваше всички качества да побърка един човек, но за да упражни отровата върху него това действие, той трябва да бъде изолиран — да бъде тикнат под оловните покриви — и да му се отнеме всякакво друго занимание.
Когато през ноември 1767 година пътувах от Пампелуна за Мадрид, кочияшът ми Андреа Капело спря за обяд в един град в Стара Кастилия. Намерих този град толкова тъжен и отвратителен, че пожелах да узная името му. О, колко сърдечно трябваше да се смея, когато казаха, че това било градът Аграда.
Тук значи, си казах аз, мозъкът на смахнатата светица е измъдрувал чудното майсторско творение, с което без господин Кавали, никога не бих се запознал! Един стар свещеник, комуто вдъхнах най-голямо уважение, когато го запитах за обичащата истински биографка на божията майка, ми показа даже мястото, където тя е писала и ме увери, че бащата, майката, сестрата и всички роднини на блажената биографка са били всички големи светци. Той ми каза — и това беше вярно — че испанското правителство в Рим извършва нейното признаване за светица едновременно с това на достопочтения Палафокс. Може би този мистичен град даде нужния талант на отец Малагрида, за да опише живота на света Ана, който му беше продиктуван също от светия дух. Но бедният дявол трябваше да изтърпи за това мъчение. Едно основание повече, за да бъде обявен за светец, в случай, че ужасното общество възкръсне и стане отново всесилно, което е тайната цел, към която то се стреми.
След девет или десет дни парите ми свършиха. Лоренцо ми поиска.
— Нямам вече!
— Откъде да взема?
— От никъде.
Това, с което правех впечатление на този невеж, алчен, бъбрив и любопитен човек беше моето мълчание и отговорите ми само с единични думи.
На следния ден ми каза, че трибуналът ми е определил дневно по шестдесет солди, парите ще останат в него, но ще ми дава сметка всеки месец и остатъкът ще се употребява според желанието ми.
— Ще ми носиш два пъти седмично Лайденски вестник.
— Невъзможно! — това не е позволено.
Седемдесет и пет лири месечно бяха повече отколкото се нуждаех, тъй като не можех вече да се храня, голямата горещина и причиненото от лошото хранене изтощение, ме бяха съвсем обезсилили.
Бяха настъпили кучешки дни, слънчевите лъчи падаха в килията ми с такава сила, че се намирах като в баня. Потта течеше по бедното ми тяло отляво и отдясно на креслото, върху което трябваше да седя съвсем гол.
От четиринадесет дни линеех в този ад и не бях имал нито едно изпразване на червата си. След изтичане на това почти невероятно дълго време, природата заяви своите права и помислих, че е настъпил последният ми час. Хемородиалните вени бяха толкова подути, че тяхното напрежение ми причиняваше непоносими болки. На този тъжен престой в оловния затвор дължа болезненото си страдание, което оттогава не можах да излекувам. Същите болки се явяват от време на време отново, макар и не в такава степен, те ми напомнят за причината и не допринасят с нищо да направят спомена за това време приятен. Ако медицината не може да ни посочи средствата, за да лекуваме всички болести, то тя ни дава сигурни средства да придобием страдания от най-различно естество. С тази болест спечелих в Русия комплименти, там на нея се отдава такава голяма стойност, че не смеех да се оплача от нея, когато десет години по-късно пребивавах в тази страна. Нещо подобно ми се случи в Константинопол, когато веднъж имах хрема и се оплаках от това, в присъствието на един турчин, последният изказа мнението, че едно християнско куче не е достойно за такова щастие.