Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Така гласеше горе-долу първата кратка реч, с която дангалакът ме удостои, и трябва да призная, че той ме забавлява. Видях, че ако човекът беше по-малко глупав, би бил сигурно много подъл. Реших да използувам неговата глупост.
На следния ден ми доведоха нов другар, с когото първия ден се отнесоха по начина, както се бяха отнесли с Маджорино. И видях, че трябваше да кажа да ми купят втора лъжица от слонова кост, тъй като, понеже новодошлият не получаваше първия ден нищо, то аз се считах задължен да му окажа гостоприемство.
Моят нов другар ми направи дълбок поклон, понеже с брадата си, която беше вече четири цола дълга, правех много по-голямо впечатление, отколкото с ръста си. Лоренцо ми заемаше често една ножица, за да си изрязвам ноктите, но му бе забранено под страх на най-голямо наказание да ме остави да докосна брадата си. Не зная причината за това, но бях свикнал с брадата си, както се свиква с всичко.
Новият беше петдесетгодишен човек, на ръст почти равен с мен, малко прегърбен и слаб. Имаше голяма уста и лоши зъби, изпод две дебели червени вежди гледаха малки сиви очи, което му придаваше вид на кукумявка. Впечатлението се допълваше от една малка перука от черни конски косми, която издаваше една много неприятна миризма на зехтин и от едно палто от дебело сиво сукно. Той прие яденето ми, но беше въздържан и през целия ден не ми каза нито дума. Постъпих като него и мълчах, защото бях убеден, че той скоро ще си възвърне говора, това стана още на следния ден.
Рано сутринта му донесоха едно легло, което му принадлежеше, и ръчна чанта, пълна с долни дрехи. Ключарят го попита какво желае, както бе питал и мен, и какво иска да яде и му поиска пари, за да го купи.
— Нямам пари.
— Какво? Един богаташ като вас да няма пари?
— Нямам нито един солдо.
— Добре, тогава ще ви донеса черен хляб и вода. Това се полага.
Той отиде и след малко донесе един и половина пфунд черен хляб и една кана вода, постави всичко до затворника и излезе, като заключи пак вратата.
Когато останах отново сам с призрака, чух го да въздиша, обзе ме чувство на състрадание и аз наруших мълчанието.
— Не въздишайте, господине, вие ще се храните с мен, но ми се струва, че сте направил голяма грешка, като сте дошли тук без пари.
— Аз имам пари, но подобно нещо не трябва да се казва на тези харпии.
— Хубава мъдрост, която ви осъжда на вода и хляб! Знаете ли причината за вашето затваряне?
— Да, зная я и ще ви разкажа накратко моята история.
Наричам се Сквалдо Нобили. Моят баща бе селянин. Той ме даде да уча да чета и пиша и след смъртта си ми остави като наследство своята къщица и малко земя към нея. Аз съм от Фриол, моето село е на един ден път от Удине. Корно, един див поток, опустошаваше често моето малко имение, това ме доведе до решението да го продам и да се установя във Венеция. Това стана преди десет години. Получих за имението си осем хиляди лири в хубави цехини и понеже знаех, че в нашата щастлива република всеки се наслаждава на прилична свобода, бях убеден, че можех да добия известно състояние, като използувам моя малък капитал. Започнах да заемам срещу залози. Понеже знаех, че съм пестелив, скромен и опитен, реших се тъкмо на това занятие. Наех една къщичка близо до Големия канал и я обзаведох. Тук живеех сам много спокойно и след две години се видях притежател на десет хиляди лири извън моя капитал, макар че бях живял добре и бях похарчил не по-малко от две хиляди за мои нужди. Видях се вече на верен път, за да спечеля с време едно почтено състояние, ако продължавам така. Един ден бях заел на един евреин две цехини за множество книги и между тях намерих една, която носеше заглавие „Мъдростта на Харон“. И видях колко е щастлив човек, когато може да чете, защото тази книга, която вие може би не познавате, струва сама колкото всички други книги, понеже съдържа всичко, което човек има нужда да знае. Тя го освобождава от всички предразсъдъци, които той е възприел в детството си. Познава ли Харон, за него вече не съществува никакъв ад и никакви опасения от един бъдещ живот, очите се отварят, опознава се пътят към щастието, човек става мъдрец. Набавете си тази книга и се изсмейте на глупаците, които ви казват, че това съкровище било забранено.