Приключенията на Казанова

С настъпване на деня, дойде Лоренцо — тъй се казваше моя тъмничар — и каза да се направи леглото ми и да се измете и почисти стаята ми. Един от неговите полицаи ми поднесе вода, за да се измия. Поисках да изляза на тавана, но Лоренцо ми каза, че това е забранено. Даде ми две дебели книги. Не ги отворих, защото не бях сигурен дали ще мога да потисна първия израз на неодобрение, за което те навярно биха ми дали повод, и който шпионинът, естествено, би съобщил на своите господари. След като остави яденето ми и два разрязани лимона, той си отиде.

Щом останах сам, изядох бързо супата, докато е топла, след това пристъпих с книгата до прозорчето и видях с удоволствие, че ще бъде възможно да чета. Разгледах заглавието, то гласеше: „Мистичният град на исусовата сестра Мария, наречен д’Аграда“ Нямах никакво понятие каква може да бъде тази книга. Втората беше от един йезуит на име Каравита. Този йезуит, един лицемер, както всички негови събратя, препоръчваше едно ново обожаване на свещеното сърце на нашия спасител Исус Христос. От всички човешки части на нашия божествен спасител трябва според мнението на автора, сърцето да се обожава особено много. Своеобразна идея на един невеж глупак, която ме ядоса още от първата страница, защото ми се стори, че сърцето, съвсем не е по-достойна вътрешна част, отколкото белия дроб, стомаха или някой друг орган. Мистичният град малко ме заинтересува.

Изчетох всичко, което възбудената фантазия на една испанска девица може да създаде — една прекомерно набожна и меланхолична испанска девица, която в усамотението на нейния манастир е имала за съветници на съвестта си само невежи, лицемерни, двулични попове. Всички нейни фантастични и невъзможни видения бяха украсени с красивото име откровения. Като привърженица и особено като интимна приятелка на светата дева, тя получила от самия господ заповедта да опише живота на неговата божествена майка. Необходимите указания, които никой не е могъл да прочете никъде са й били съобщени от свети дух.