Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Трябваше да чакам по-малко отколкото бях предположил и това малко ме успокои. В четири и половина часа мъртвата тишина на това място, истински ад за живи хора, бе нарушена от скърцането на ключалката.
— Имахте ли време да обмислите какво искате да ядете? — извика с дрезгавия си глас моят тъмничар през дупката за гледане.
Отговорих му, че желая оризена супа, варено месо, печено, хляб, вино и вода. Забелязах, че простакът беше учуден, че не чува оплаквания, каквито той очакваше. Отиде си, но се върна след четвърт час, за да ми каже:
— Учудвам се, че не искате да получите легло и необходимите мебели, защото ако си въобразявате, че сте доведен тук само за една нощ, то лъжете се.
— Тогава донесете ми всичко, което считате за необходимо.
— Какво да донеса? Ето ви молив и хартия — напишете ми.
Написах му откъде да вземе ризи, чорапи, различни дрехи, легло, маса и стол, освен това поисках книгите, които Месер-гранде ми бе взел, хартия, пера и пр. След като му прочетох всичко това, тъй като дебелакът не можеше да чете, той ми каза:
— Зачеркнете, господине, зачеркнете! Зачеркнете книгите, хартията, перата, огледалото, бръснача. Тук всичко това са забранени неща. И след това ми дайте пари, за да ви купя ядене за обяд.
Имах в себе си три цехини, дадох му една от тях и той се отдалечи. Както научих по-късно, бил е зает в продължение на един час в различните ходове да обслужва още седем други затворници, които се намираха разделени един от друг, за да се направи всякакво сближаване между тях невъзможно.
Към обяд ключарят дойде пак, с него бяха пет затворнически прислужници, които трябваше да обслужват политическите престъпници. Той отвори моята килия, за да могат да се нанесат поисканите от мен мебели и обяда ми. Леглото бе поставено в алкова, а яденето ми върху малка маса, приборът ми се състоеше от една лъжица от слонова кост, която той беше купил с дадените от мен пари, вилица, нож и всякакви други остри предмети бяха забранени. Накрая ми каза:
— Поръчайте какво искате да ядете утре, защото мога да идвам само веднъж на ден при изгрев-слънце. Високо благородният секретар ми заповяда да ви кажа, че той ще ви изпрати подходящи книги, исканите от вас са забранени.
— Изкажете му моята благодарност за милостта, че ме е оставил да бъда сам в килията.
— Ще направя каквото желаете, но вие не сте прав, като се подигравате по такъв начин с него.
— Не се подигравам, мисля, че е по-добре да бъда сам, отколкото с престъпниците, които навярно се намират тук.
— Как господине, престъпници? Благодаря за това! Тук са само честни хора, които наистина поради причини, известни само на техни превъзходителства, трябва да се държат отделени от обществото. Вие сте поставен сам, за да бъдете наказан още по-тежко. Наистина ли желаете да благодаря за това от ваше име?
— Не знаех това.
Глупакът имаше право, разбрах тава скоро. Когато човек е затворен сам, той няма никаква възможност да се занимава. Когато човек е сам на тъмно място, където не може да се вижда, където идва само веднъж през деня тъмничарят, за да донесе яденето, където може да ходи само прегърбен, тогава той е най-нещастният човек. Тогава предпочита да бъде в ада, ако вярва в него, само за да има компания. Това чувство е толкова силно, че най-сетне желаех да имам за другар дори някой убиец, някой чумав, някоя мечка. Самотата зад ключалката довежда човека до отчаяние, но за да се повярва в правотата на това твърдение човек би трябвало, може би, да го преживее сам. А не бих пожелал и на неприятелите си да имат такива преживявания. Ако един научно образован човек би получил в моето положение пера, мастило и хартия, то нещастието му би се намалило с девет десети, но палачите, които ме преследваха, съвсем не мислеха да облекчават положението ми.
Когато ключарят си отиде, поставих моята маса под дупката, за да имам малко светлина и седнах да ям, но ми беше невъзможно да изям повече от няколко лъжици супа. Не бях ял почти четиридесет и осем часа и затова не беше чудно, че бях болен. Прекарах целия ден седнал в креслото си и мислех само за книгите, които ми бяха милостиво обещани. Цялата нощ не можах да заспя, тъй като плъховете вдигаха шум, а часовникът от кулата на Сан Марко биеше тъй силно, че все едно беше в моята стая. Но тази двойна мъка не беше единствената, която трябваше да изтърпя. Струва ми се, че само малко читатели биха могли да си създадат понятие за това, което искам сега да съобщя, хиляди бълхи се наслаждаваха по цялото ми тяло. Малките насекоми смучеха кръвта ми с неописуемо упорство и настървение. От техните непрестанни хапания получих буквално спазми, те отравяха цялата ми кръв.