Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След обяд чух ключалката да изскърцва. Дойде Лоренцо с двама полицаи и доведе млад човек, облян в сълзи. Той му свали белезниците, заключи отново вратата и си отиде, без да му каже ни дума. Аз лежах върху леглото си, където той не можеше да ме види. Неговата изненада ме развесели. Понеже имаше щастието да бъде седем или осем цола по-нисък от мен, той можеше да стои прав. Отначало той разглеждаше моето кресло, което, без съмнение, считаше предназначено за негова употреба. След това видя Боеций върху перилото на прозореца, взе книгата, отвори я и я захвърли отново с някаква досада — беше написана на латински и едва ли можеше да му послужи. Той продължи изследването на килията, обърна се наляво, опипа стената надлъж и остана много изненадан, когато намери дрехи. Дойде до алкова, протегна ръката си, докосна ме и ме помоли почтително за извинение. Поканих го да седне и с това нашето запознанство бе извършено.
— Кой сте вие?
— Казвам се Маджорино и съм от Винченца. Моят баща е кочияш в дома Поджана, до единадесетата година ме караше да ходя на училище, където се научих да чета и пиша, след това бях пет години ученик при един бръснар и изучих добре този занаят. След това отидох камердинер при граф Х. От две години насам служех при този господин, когато неговата дъщеря се завърна от манастир вкъщи. Натовариха ме да я фризирам. След време се влюбих в нея и й вдъхнах една страст, която бе също толкова голяма, колкото моята.
След като се бяхме заклели стотина пъти да си принадлежим вечно само един на друг, се отдадохме на повелителната нужда да си докажем взаимно нашата нежност. Резултатът бе, че скоро състоянието на младата графиня издаде връзката ни. Една слугиня в къщата, набожна стара жена, откри първа нашето споразумение и състоянието на моята любовница. Затова тя каза, че трябва да съобщи на баща й, но моята приятелка успя да я предума да мълчи, като я увери, че през следната седмица сама ще каже всичко на баща си чрез своя изповедник. Тя ме уведоми за всичко и вместо да отиде на изповед, направихме нашите приготовления за бягство. Тя присвои значителна сума пари и няколко диаманта, които бяха принадлежали на нейната покойна майка, и тази нощ трябваше да отпътуваме за Милано. Но вчера след обяд бях повикан при графа, той ми даде едно писмо и ми каза да отпътувам за Венеция и да го предам лично на лицето, до което е адресирано. Той говори тъй спокойно и благосклонно към мен, че не можех да подозра ни най-малко каква съдба ми бе определил.
Взех наметалото си и се сбогувах набързо с моята малка жена, като я уверих, че ще се върна скоро. Тя беше по-проницателна от мен, или имаше само някакво предчувствие за моето нещастие — с една дума, стана й зле. Пристигнах с голяма бързина във Венеция и побързах да предам съдбоносното писмо. Казаха ми да почакам за отговор и щом го получих отидох в една кръчма, за да пия нещо. Но когато излязох от кръчмата, арестуваха ме и ме отведоха в караулната, където ме държаха до момента, когато ме доведоха тук. Мисля, господине, че мога да считам младата графиня за моя жена.
— Лъжете се.
— Но природата…
— Природата увлича оногова, който я слуша, само за да го накара да извърши глупости, докато го пъхнат под оловните покриви.
— Аз съм значи под оловните покриви?
— Като мен.
Бедният млад човек заплака горчиво. Той беше красив младеж, откровен, почтен и извънредно силно влюбен. Простих вътрешно на графинята и решително осъждах нейния баща графа, че бе изложил дъщеря си на изкушението от общуването с един красив и чувствителен млад човек. Когато овчарят пусне вълка в кошарата си, не бива да се оплаква, ако беда постигне стадото му. Неговите сълзи и жалби не се отнасяха до него самия. Всичките му чувства принадлежаха само на приятелката му. Той мислеше, че ключарят ще се върне, за да му донесе легло и нещо за ядене, извадих го от това заблуждение и му предложих от моите провизии. Толкова му тежеше на сърцето, че не можеше да яде нищо. Вечерта му дадох моя сламеник и той прекара нощта на него, защото макар че очевидно беше чист, не исках да го пусна да спи при мен, тъй като се страхувах от влиянието на сънищата на един влюбен. Той не схващаше вината си и не разбираше също, защо графът бе почувствувал нуждата да накара да го накажат публично, за да спаси по такъв начин честта на дъщеря си и на семейството си. На следния ден му донесоха един сламеник и ядене за петнадесет солди, които трибуналът му беше определил от благоволение или от милосърдие, защото думата справедливост явно бе чужда за това отвратително учреждение. Казах на ключаря, че моето ядене ще стигне и за двама ни, че може да употреби отредените за младия човек пари, за да нареди да му четат литургии. Той прие с радост това. След като го поздрави, че е дошъл при мен, той ни каза, че можем да се разходим половин час из тавана. Намерих тази разходка отлична за моето здраве и за моя план за бягство, който можах да изпълня едва единадесет месеца по-късно. На единия край на това място за игра на плъховете видях една купчина стари мебели, които бяха нахвърляни по пода вдясно и вляво от два големи сандъка, зад тях лежеше голяма купчина хартии, съшити в тетрадки. Взех една дузина от тези тетрадки със себе си и видях, че бяха дела по криминални процеси.