Приключенията на Казанова

Беше ми нужно по-малко от четвърт час да осветля доктора върху всичко.

— Ако искате да оздравеете — каза ми той — не бива да бъдете повече тъжен.

— Напишете рецептата и я отнесете на единствения аптекар, който може да я изпълни. Господин Кавали е лошият лекар, който ми даде „Сърцето на Исуса“ и „Мистичният град“.

— Твърде е възможно треската и хемороидите да дължите на тези две отрови. Няма да ви изоставя.

Той си отиде, след като приготви собственоръчно една слаба лимонада, от която ми каза да пия по-често. Прекарах нощта в полусъзнание и сънувах хиляди мистични глупости.

На следната сутрин той дойде отново с Лоренцо и един хирург, който ми направи кръвопускане. Даде ми едно шише бульон и лекарството, което трябваше да взема вечерта.

— Издействувах разрешението — каза ми той — да ви поставят в таванското помещение, където горещината не е толкова голяма и въздухът не е толкова лош като тук.

— Отказвам се от тази милост, понеже се отвращавам от плъховете, за които вие не знаете и които сигурно биха дошли в леглото ми.

— Каква мизерия! Казах на господин Кавали, че без малко е щял да ви убие с книгите си, той ме натовари да му ги върна и да ви дам вместо тях Боеций. Ето го.

— Много съм ви благодарен за това, той е по-добър от Сенека. Ще ми подействува добре.

— Оставям ви ечемичена вода и един необходим инструмент, гледайте да оздравеете.

Той ме посети четири пъти и успя да ме спаси. Моят темперамент направи останалото и скоро апетитът ми се върна. В началото на септември бях вече напълно здрав, не ме измъчваха повече никакви телесни страдания, освен ужасната горещина, насекомите и скуката — защото не можех да чета непрекъснато Боеций.

Един ден Лоренцо ми каза, че имам позволение да напускам килията си, за да се мия навън по времето, когато се оправя леглото ми и се измита. Използувах този израз на милост, за да правя движения през тези десет минути, докато траеше почистването. Тъй като се движех много бързо, плъховете се страхуваха и не смееха да се показват. Същия ден Лоренцо ми даде сметка за парите ми, той ми дължеше тридесет лири. Оставих му ги, като му казах, да отслужи с тях литургии. Бях убеден, че ще ги употреби съвсем за друго, а той ми благодари с тон на задоволство, от който разбрах, че свещеникът ще бъде той. Същото правех всеки месец и не видях никога квитанция от попа, който е отслужил литургиите, по този начин от парите все още имаше известна полза.

Живеех тъй ден за ден. Всяка вечер се утешавах с надеждата, че на следния ден ще бъда освободен. И тъй като всеки ден оставах излъган в тази си надежда, нещастният ми мозък ми внуши, че това ще стане непременно на първи октомври. В този ден именно, започва властта на новите инквизитори. Според тези изчисления моето задържане трябваше да трае до сменяването на сегашните инквизитори, поради тази причина не бях видял нито веднъж секретаря, който в противен случай би ме посетил, за да ме изслуша, изследва, да ме изобличи в престъпление и да ми съобщи присъдата. Струваше ми се, че срещу това не беше възможно никакво възражение, тъй като то беше напълно естествено, но това заключение беше погрешно под оловните покриви, където нищо не става съобразно естествените помисли. Въобразих си, че инквизиторите навярно са разбрали моята невинност и своята несправедливост и ме задържат още в затвора само за форма, за да не изложат името си с петното на несправедливостта. В резултат на това заключих, че те ще ми възвърнат свободата в момента, когато оставят жезъла на своята нечувана власт. В душата ми цареше такова спокойствие, че се чувствувах в състояние да им простя и да забравя обидата, която ми бяха нанесли. Как биха могли господата, си казвах аз, да ме представят тук на милостта на своите приемници, на които те не биха могли да представят нещо съществено, за да оправдаят осъждането ми? Струваше ми се невъзможно, че биха могли да ме съдят и да изготвят присъдата ми, без да ми я съобщят, без да ми посочат даже причината за моето затваряне. Правотата ми се струваше неоспорима. Съобразно с това, правех своите изводи, но не биваше да търся основания в разума срещу един трибунал, отличаващ се от всички трибунали по земята със своето своеволие и самовластие. Достатъчно е инквизиторите да започнат срещу някого процес, с това той е вече виновен и защо е нужно да се говори повече с него? А щом като е вече осъден, защо е нужно да му се съобщава присъдата? Неговото съгласие не е необходимо, и затова те са на мнение, че е по-добре да се остави на нещастника поне надеждата, защото и да му се каже всичко, с това той няма да излезе нито час по-рано от затвора.