Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Намерих това четиво много забавно, защото ми бе позволено да чета това, което по това време сигурно се държеше в строга тайна. Четях своеобразни отговори на опасни въпроси, преписките се отнасяха до прелъстявания на девици, отишли твърде далеч в нежностите си с ръководители на девически възпитателни институти, прегрешения на изповедници спрямо ония, които се изповядват пред тях, хомосексуални отношения на учители с техни възпитаници, укривания и измами на настойници. Някои от тези процеси бяха отпреди двеста или триста години, старинният стил и особените обичаи на онова време ме забавляваха в продължение на часове. Между вещите, които лежаха по пода, видях бутилка за стопляне, лопата за печка и ръжен, стари светилници, пръстени, гърнета и даже едно църкало за клизма. Помислих си, че някой знатен затворник трябва да е бил облагоприятствуван с позволението да употребява всички тези предмети. Но най-много от всичко ме заинтересува едно съвсем право, дебело колкото палец, дълго стъпка и половина желязо. Не пипнах нищо, тъй като плановете ми не бяха достатъчно назрели, за да вземат една определена насока.
Една сутрин към края на месеца отведоха моя другар и Лоренцо ми каза, че бил поставен в килиите. Тези килии се намират в обикновеното здание за арестантите и принадлежат на държавните инквизитори.
Затворените там имат привилегията да викат ключаря, когато имат нужда от него. Те са тъмни, но има маслена лампа, която дава светлина на затворниците. Опасност от пожар не съществува, понеже всичко е от мрамор. Много по-късно научих, че нещастният Маджорино прекарал в този затвор пет години и че оттам бил изпратен за десет години в Чериго. Дали някога се е върнал свободен оттам, не зная. Правеше ми добра компания и аз забелязах това веднага, щом си отиде, защото веднага изпаднах отново в меланхолия. Имах щастието да не ми се забрани разрешената ми половинчасова разходка из тавана. Така се заех да разгледам по-внимателно всички намиращи се там предмети. Един от двата сандъка беше пълен с хубава хартия за писане и рисуване, с неподрязани пера и с кълба конци, другият бе закован. Едно парче изгладен чер мрамор, дебело един цол, дълго шест цола и широко три цола привлече погледа ми, взех го, и макар че не знаех какво бих правил с него, го скрих грижливо в моята килия под ризите си.
Осем дни след отвеждането на Маджорино Лоренцо ми каза, че по всички изгледи скоро съм щял да имам отново компания. Моят тъмничар си беше въобразил, че аз никога не го питам нищо, защото вярвам, че не знае нищо. Това раздразни неговата суетност и за да ми докаже, че се лъжа, той започна да дърдори, без да го питам. Така, той каза:
— Вярвам, господине, че вие ще имате често посещения, защото всяка от другите шест килии има вече по двама затворника, които не могат да се пратят в кватрото.
Тъй като не му отговорих, след малко продължи.
— В кватрото затварят безразборно всевъзможни хора, които са осъдени там. Затворниците, които като вас са под мой надзор в оловните килии, са все високопоставени хора, които се наказват само за работи, за които любопитните не бива да узнаят нищо. Ако знаехте, господине, какви другари по съдба имате. Бихте се учудили, тъй като за вас с право се говори, че сте умен господин… но ще ми простите… Вие знаете, че умът не може да послужи за нищо, когато човек е тук, горе… Вие ме разбирате. Петдесет солди дневно, това е вече нещо… Един венециански гражданин получава три лири, един благородник — четири, а един граф чужденец — осем. Струва ми се, че трябва да зная това, защото всичко минава през моята ръка.
И той започна да пее за себе си хвалебствена песен, и то все с отрицания:
— Аз не съм крадец, нито предател, нито лъжец, не съм алчен, нито зъл, нито груб, както всички мои предшественици, и когато съм изпил половин литър повече, ставам още по-добър. Ако баща ми ме беше изпратил на училище, бих се научил да чета и пиша и днес бих бил, може би, месер-гранде, но това не е моя вина. Господин Андреа Диедо ме цени и моята жена, която е едва на двадесет и четири години и всеки ден готви ядене за вас, го посещава, когато иска, и той я пуска да влиза без церемонии, даже и когато е в леглото, едно благоволение, което той не оказва даже и на сенатор. Обещавам ви, че ще получите всички нови пришелци, но винаги за късо време, защото, щом секретарят чуе от собствената им уста всичко съществено, той ги изпраща на определеното им място, в кватро, в някое укрепление или в Левант. Ако са чужденци, изпращат ги през границата, защото правителството смята, че няма правото да се разпорежда с поданиците на чужд княз, макар и да са били на служба на републиката. Мекотата на Трибунала е безпримерна, няма друг съд в света, който да осигурява на своите затворници по-големи удобства. Приемат за жестока забраната на Трибунала да се пише или да се правят посещения, но това е глупост, защото с писане и посещения се губи само време. Ще ми кажете, че вие и без това няма какво да правите, но ние, другите, не можем да кажем същото и за себе си.