Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Събудих се, когато биеше полунощ. Колко страшно е събуждането, когато то изтръгва човека из илюзиите на нищото. Не можех да си представя, че съм прекарал три часа, без да почувствувам никаква болка. Лежах върху лявата си страна, и без да се помръдна протегнах дясната си ръка, за да взема носната си кърпичка, която си спомних, че бях поставил на пода вляво от мен. Опипах да я намеря и, господи! Каква изненада! Ръката ми хвана друга леденостудена ръка. Ужас премина през цялото ми тяло и косите ми настръхнаха.
Никога през живота си не съм изпитвал такъв ужас. Никога не бях вярвал, че може да съществува такъв страх, в продължение на три или четири минути седях като замаян, без да мога не само да се помръдна, но даже и да мисля. Когато най-сетне дойдох отново на себе си помислих, че ръката, която бях докоснал е била само плод на моята разгорещена фантазия. С тази надежда протегнах още веднъж ръката си и намерих отново същата студена ръка. Ужасен, издадох пронизителен вик, отместих ръката, която държах настрана и дръпнах треперещата си ръка.
Но скоро малко се поуспокоих и можех да размисля. Дойдох до заключението, че докато съм спал навярно до мен е поставен някой мъртвец, бях положителен, че той не беше там, когато легнах. „Това ще е, — си казах аз, — трупът на някакъв нещастник, когото са удушили и по този начин са поискали да ми покажат участта, която и мен очаква.“ Тази мисъл ме изкара из кожата ми, на мястото на страха се яви яростта и аз протегнах за трети път ръката си към ледената ръка. Хванах я здраво, за да се убедя напълно в отвратителния факт. Исках да стана, подпрях се на левия си лакът и почувствувах, че ръката, която държах, беше моята собствена ръка.
От тежестта на моето тяло и от твърдостта на пода, който ми служеше за пухено легло, ръката ми беше съвсем изтръпнала и беше загубила своята топлина, подвижност и чувствителност.
Това преживяване съдържаше наистина нещо комично, но то съвсем не ме развесели, по-скоро събуди в мен най-черни мисли. Припомних си, че бях на едно място, където истината щеше да изглежда лъжа, защото и лъжливото изглеждаше истинско, където разсъдъкът загубваше половината от своите права и където болезнената фантазия караше разумът да стане жертва или на неоснователна надежда, или на ужасно отчаяние. Реших да бъда внимателен в това отношение и за пръв път в живота си, на тридесетгодишна възраст, повиках на помощ философията. Носех нейните зародиши в душата си, но дотогава не бях имал нужда да ги употребя.
Вярвам, че повечето хора умират без никога да са мислили и причината за това не е само липсата на ум и разум, а се дължи на това, че способността да се мисли никога не се е проявявала чрез някакво извънредно събитие, което да я откъсва от всекидневните привички.
След преживяната възбуда, за сън не можеше да се мисли повече. Но защо трябваше да стане? При ниския таван не можех да стоя прав. Останах седнал и при съществуващите обстоятелства това можеше да бъде единствено разумно решение. Тъй седях до четири часа сутринта, когато се яви здрачевината на новия ден, а едно предчувствие ми казваше, че ще бъда освободен. Горях от желание за отмъщение. Видях се начело на народ, който събаря правителството, което упражняваше насилие върху мен, избивах безмилостно всички аристократи, всичко трябваше да бъде направено на пух и прах. Лудувах в трескаво въображение. Познавах виновниците на моите страдания и в мисълта си разрушавах извора, от който те извираха. Възобновявах отново естественото право, според което хората трябва да се подчиняват само на закона и да бъдат съдени само от подобните им въз основа на признати от тях закони. С една дума, строях въздушни кули. В такова състояние се намира човек, когато е обзет от някоя голяма страст. Той не забелязва, че онова, което го ръководи не е разумът, а неговият най-голям враг — гневът.