Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Колелото се заклати за миг и след това изчезна.
— Очакваше ли това чудо да се намеси с коментара си? — попита Рандъм.
— Не. Аз също бях изненадан.
— Започвам да намразвам изненадите. Може условията на онази Сянка да са започнали да влияят на съоръжението ти по някакъв особен начин. Наясно си с желанието ми. Дай му малко почивка.
Сведох глава.
— Както кажете, сир.
— Стига. Не се прави на палячо. Просто го направи.
— Все още си мисля, че можем да решим проблема като инсталираме няколко пароли. Няма смисъл да слагаме кръст на целия проект.
— Ако обстановката беше по-спокойна, вероятно щях да се съглася с теб. Но така сме затънали в помията с тия снайперисти и бомбени атентатори. Да не говорим за това, което научих от теб. Не ми трябва още една беля на главата.
Аз се изправих.
— Добре. Благодаря за кафето. Ще се свържа с теб веднага щом приключа.
Той кимна.
— Лека нощ, Мерлин.
— Лека нощ.
На излизане от официалната приемна видях Джулиан. Беше облечен в зелено и говореше с двама от своите воини. На пода пред тях лежеше едро, мъртво животно. Спрях и вперих поглед в него. Беше едно от ония проклети кучеподобни изчадия, които бях сънувал. Точно като това, което уби Джулия.
Приближих се.
— Здравей, Джулиан. Какво е това? — попитах аз, сочейки към животното.
Той поклати глава.
— Не знам. Но ураганните хрътки току-що убиха три като него в Ардън. Прехвърлих двама от войните си заедно с трупа, за да го покажа на Рандъм. Сигурно не знаеш къде е той?
Посочих с палец зад гърба си.
— В гостната е.
Джулиан тръгна натам. Подритнах животното с върха на ботуша си. Дали трябваше и аз да отида при Рандъм и да му кажа, че съм виждал такова чудовище и преди?
Няма смисъл, помислих си. Не виждах как тази информация би могла да се окаже от жизненоважно значение.
Върнах се в покоите си, измих се и се преоблякох. След това минах през кухнята и напълних раницата си с храна. Не виждах смисъл да се сбогувам с някого и затова слязох по задното стълбище право до вратата, която водеше към градината.
Вън беше мрачно, а небето бе отрупано със звезди. Докато приближавах мястото, което бях сънувал, по гърба ми пролази ледена тръпка.
Не последва вой или ръмжене. Нищо. Продължих напред и прекосих безупречно поддържания парк до точката, от която тръгваха няколко пътеки, водещи към други, по-неопитомени кътчета на Амбър. Поех по втората отляво. Този маршрут беше малко по-дълъг от другия, който бих избрал при по-нормални условия, и освен това се пресичаше с него, но за сметка на това беше по-лек, а тази вечер имах нужда от нещо подобно. Освен това другият път имаше няколко по-необичайни отсечки, които не познавах така добре.
Вървях по билото на Колвир почти час преди да успея да открия спускащата се надолу пътека, която бях търсил. Спрях, пийнах малко вода и си починах за няколко минути преди да започна слизането.
Много е трудно да проникнеш в Сенките още на Колвир. По принцип е необходимо първо да се отдалечиш достатъчно от Амбър. Затова на този етап можех само да се разхождам, което беше добре дошло, защото нощта беше чудесна.
Бях изминал солидна част от пътя си надолу, когато над главата ми се появи бледо сияние. Луната се настани на рамото на Колвир и освети оттам моята криволичеща пътечка. Ускорих малко крачката си. Исках до сутринта да съм успял да прекося планината.
Чувствах се ядосан на Рандъм за това, че не ми бе дал възможност да отстраня недостатъците на моето творение. Нашият разговор за Дяволския Чекрък ме бе сварил неподготвен. Ако не беше погребението на Кейн, аз нямаше да се върна в Амбър преди да съм отстранил всички недостатъци. Пък и нямах намерение на този етап да споменавам за чекръка. Но изведнъж се бе оказало, че той е замесен по някакъв незначителен начин в загадката, която ме бе погълнала изцяло, и Рандъм тутакси бе пожелал да научи за него, за да е наясно с подробностите. Добре де, това, което той бе видял, не му хареса, но и аз му го представих толкова аматьорски. Ако сега изключех устройството, както ми бе заповядано, щях да съсипя сериозен обем работа, която му бях поставил като задача преди известно време. Дяволския чекрък все още беше в процес на сканиране на Сенките. В момента той се самообразоваше. Аз и без друго щях да проверя как върви всичко, за да видя как се справя и да отстраня някои очевидни грешки, допуснати при програмирането.