Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Мерлин — каза тя дрезгаво. — Съжалявам…
— Ти ми помогна. Не можех да те оставя там — отвърнах й аз. — Аз съм този, който трябва да съжалява.
— Съжалявам… че не издържах… още малко — продължи тя. — Не ме бива… с конете. Преследват те.
— Кой? — попитах аз.
— Кучетата вече… са отзовани. Но огънят… е… от… някой… друг. Не знам… от кого.
— Не разбирам за какво говориш.
Плиснах малко вода по бузите й, за да я освежа. Трудно ми беше да различа добре чертите на опърленото й, покрито със сажди и разчорлени кичури лице.
— Има… някой зад… теб. — Гласът и ставаше все по-слаб. — Пред теб… също. За него… не… знаех. Съжалявам.
— Кой е той? — попитах аз отново. — И коя си ти? Откъде ме познаваш? Защо…
Тя се усмихна едва-едва.
— … да спя с теб. Сега няма да мога. Ще…
Очите й се затвориха.
— Не! — изкрещях аз.
Лицето й потръпна и тя пое последна глътка въздух, която й беше необходима колкото да промълви:
— Просто… ме остави… да потъна тук. Сбогом…
Над лицето й се появи облаче мъгла. Задържах дъха си, защото мъглата се разрасна и ни обгърна.
После мъглата се разнесе и аз се вгледах в лицето й. Тя бе престанала да диша, пулсът и ударите на сърцето й също не се усещаха. Всяка педя земя наоколо, която не беше достатъчно прогизнала, гореше. Беше изключено да направя каквото и да е за нея. Тя беше мъртва. Още преди това знаеше, че ще умре.
Внимателно я загърнах с наметалото. Накрая покрих и лицето й. Прихванах плата със закопчалката така, че да не се разтвори и я занесох на по-дълбоко място. „Просто ме остави да потъна.“ Понякога мъртвите потъват лесно, а друг път остават да плуват на повърхността…
— Сбогом — казах аз. — Щеше ми се да знаех името ти. Благодаря ти още веднъж.
Пуснах тялото й. Водата избълбука и тя се скри от погледа ми. След известно време се огледах и тръгнах към брега. Толкова много въпроси без отговор бяха обсебили съзнанието ми.
Някъде в далечината цвилеше побеснял кон…
Глава 9
Няколко часа по-късно, след като бях прекосил доста Сенки, аз спрях отново да си почина на едно място с ведро небе и достатъчно малко запалими неща. Изкъпах се в един плитък поток и се снабдих с чисти дрехи от Сенките. Вече чист и сух, седнах на брега и си приготвих нещо за хапване.
Май сега всеки ден бе станал 30-ти април, всички знаеха името ми и участваха в някаква засукана двойна игра. Хората около мен измираха един по един, а природните бедствия се превръщаха във всекидневие. Започвах да се чувствам като герой от компютърна игра. Каква ли щеше да е следващата атракция? Метеоритен дъжд?
Трябваше да има някакъв ключ към тази загадка. Тайнствената дама, която жертва живота си, за да ме измъкне, бе споменала, че някой е тръгнал след мен, а друг вече ме очаква. Какво ли означаваше това? Дали пък не трябваше просто да изчакам преследвача си и направо да го попитам какво, по дяволите, става? Или пък щеше да е по-добре да побързам за срещата с посрещачите си и да се осведомя от тях? Дали и в двата случая щях да получа един и същ отговор? Или пък отговорите щяха да бъдат различни? Щеше ли да се наложи да се дуелирам, за да бъде удовлетворена нечия чест? Нямах нищо против и да се дуелирам, ако това би решило проблема. Или пък да подкупя някого. Бях готов да платя. Всичко, от което се нуждаех, беше един отговор и малко спокойствие и тишина след това. Ухилих се. Последното ми прозвуча като дефиниция на смъртта. Не бях сигурен само дали човек получава някакъв отговор преди да умре.
— Мамка му! — отбелязах аз, без да имам нищо конкретно предвид, и хвърлих един камък в потока.
Изправих се и нагазих във водата. Върху пясъка на отсрещния бряг беше изписано „ВРЪЩАЙ СЕ ОБРАТНО.“ Заличих надписа и хукнах.
Още щом се докоснах до Сенките, същите думи отново се завъртяха около мен. Растителността изчезна. Скалите прераснаха в бляскави, искрящи морени…
Бягах през долина от призми, а над мен се бе надвесило страховито мораво небе… Вятър, който се провира край камъни с цветовете на дъгата и напява някаква еолийска мелодия…
Вятър развява яростно дрехите ми… Пурпурното небе става теменужено… Остри писъци се открояват измежду множеството звуци… Почвата се пропуква…