Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
По-късно, в голямата трапезария, сред шума на разговорите и потракването на приборите и чашите, ме осени една смътна догадка и аз реших да я разнищя без да губя нито секунда. След като се измъкнах с ловко извинение от студената, но съблазнителна компания на Винта Бейл, третата дъщеря на някакъв дребен местен благородник и очевидно последната любовница на Кейн, аз се отправих към малката групичка от хора, застанали плътно около Рандъм. Постоях наблизо няколко минути, чудейки се как да се добера до него, когато той ме забеляза, извини се тутакси, дойде до мен и ме хвана за ръката.
— Мерлин — каза Рандъм. — Сега не разполагам с време, но просто искам да знаеш, че не смятам нашия разговор за приключен. Искам да се видя с теб по-късно този следобед, или дори вечерта — с други думи веднага щом успея да се освободя. Тъй че недей да хукваш нанякъде преди да сме поприказвали.
Кимнах.
— Един бърз въпрос — казах аз, когато Рандъм вече беше понечил да се обърне.
— Давай — каза той.
— По времето, когато пристигнах от сянката Земя, там имаше ли други амбърити — някакви агенти или нещо подобно?
Рандъм поклати глава.
— Не съм изпращал никого, а не вярвам и някой от другите да го е сторил точно сега. Познавам доста хора там, при това на най-различни места, но всички те са местни, като Бил например.
Рандъм присви очи.
— Нещо ново ли ти е хрумнало? — попита той.
Кимнах.
— Сериозно ли е?
— Може би.
— Ще ми се да можех да го чуя веднага, но ще трябва да оставим разговора за по-късно.
— Разбирам.
— Ще изпратя да те повикат — каза Рандъм и се върна при хората, които го очакваха.
Неговият отговор зачеркна само едно от моите предположения относно Мег Девлин и ме накара да реша окончателно, че трябва да направя всичко възможно, за да се срещна отново с нея.
Утеших нервите си с поредното блюдо от масата. Малко след това в трапезарията влезе Флора, огледа оформилите се групички, заобиколи ги една по една и седна при мен на дивана до прозореца.
— Точно сега човек може да се вреди при Рандъм само с предварително уговорена аудиенция — каза тя.
— Права си — отвърнах аз. — Да ти донеса ли нещо за ядене или пиене?
— Не сега. Може би ти ще успееш да ми помогнеш. Нали си магьосник.
Уводът хич не ми хареса, но все пак попитах:
— Какъв е проблемът?
— Отидох до покоите на Блийс, за да проверя дали няма да иска да слезе долу, но го нямаше.
— Вратата му не беше ли заключена? Повечето членове на семейството не пропускат да го направят.
— Беше, при това отвътре. Това значи, че най-вероятно е използвал Картите. Когато не отговори на почукването ми, разбих вратата. Реших, че не е изключено да са се опитали отново да го убият.
— А защо ти е притрябвал точно магьосник?
— Можеш ли да го проследиш?
— Картите не оставят следи — казах аз. — Но дори това да се окаже по силите ми, не съм съвсем сигурен, че бих искал да го направя. Той знае какво прави и очевидно е пожелал да тръгне сам.
— Ами ако е замесен? Двамата с Кейн бяха един срещу друг последния път.
— Ако Кейн е замесен в нещо опасно, ние всички би трябвало да се радваме, че вече не е тук.
— Последно — не можеш да ми помогнеш или просто не искаш?
Кимнах.
— И двете едновременно, струва ми се. Освен това подобни решения би трябвало да взема Рандъм, не мислиш ли?
— Може би.
— Предлагам ти да поговориш първо с него. Няма смисъл да тревожим останалите без сериозно основание. Бих могъл да му го кажа и аз, ако така предпочиташ. При първа възможност ще разговарям с него.
— И за какво?
Ох.
— Не съм съвсем сигурен — казах аз. — Мисля, че Рандъм иска да ми каже нещо или пък смята да ми зададе някои въпроси.
Тя ме огледа изпитателно.
— Между другото, ние двамата още не сме си поговорили — каза тя след това.
— Смятай, че в момента го правим.