Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ох, Мерлин — каза Рандъм. — Пак му изтървах края.
— Успях да създам апарат, който да оперира с бази от данни, при това на Сянка, където традиционните компютри не биха функционирали — отговорих му аз. — Използвах за целта коренно различни материали, абсолютно нов дизайн и друг енергиен източник. Освен това избрах място, където действат по-други физически закони, за да мога да въведа леки вариации в принципа на действие. За целта написах програми, които не биха действали на сянката Земя, където бях живял. Мисля, че по този начин успях да създам едно уникално техническо творение. Нарекох го Дяволски чекрък заради специфичния му външен вид.
— И това чудо представлява устройство за проследяване, както и библиотека. Какво по-точно имаш предвид?
— То може да претърсва Сенките така, както се прелиства книга или както се разтваря колода от карти — казах аз. — Програмирай го да провери за каквото и да е и то ще държи определения обект под око вместо теб. Бях намислил да ви изненадам с него. Чрез него можем лесно да разберем дали нашите врагове подготвят нещо или пък да проследим протичането на някоя Буря на Сенките, или…
— Чакай малко — каза Рандъм, вдигайки ръка. — Как така това устройство успява да се рови из Сенките? Какво точно му позволява да го стори?
— Казано накратко — обясних аз, — то създава ефект, близък до тоя от задействането в един миг на множество Карти и така…
— Спри. Върни назад. Как си успял да напишеш програма, която да създава Карти? Мислех си, че те могат да бъдат сътворени само от същество, преминало през Лабиринта или през Логрус.
— Да, но в този случай — казах аз, — моето устройство представлява магически обект от ранга на меча на татко — Грейсуондир. Вплетох в неговия дизайн елементи от Лабиринта.
— И се канеше да ни изненадаш с това устройство?
— Да, веднага щом успеех да го завърша.
— А кога точно трябваше да стане това?
— Не съм съвсем сигурен. Трябваше да събера определено количество от данни, за да завърша окончателно програмите за него. Бях му поставил тази задача преди известно време, но така и не успях да проверя какъв е резултатът.
Рандъм си наля още кафе и отпи от него.
— Не мога да разбера как чрез това устройство ще могат да се спестят чак толкова усилия и време — каза той малко след това. — Да речем, че ме интересува нещо от някоя определена Сянка. Тогава аз бих отишъл лично дотам или пък бих изпратил някого. Ти твърдиш, че вместо това мога да използвам твоето изобретение. Но нали пак ще трябва да изгубя известно време, за да отида до мястото, където го държиш?
— Не — казах аз. — Би могъл да използваш за това дистанционен терминал.
— Дистанционен терминал ли?
— Точно така.
Измъкнах моите Карти на Амбър и извадих една от тях, на която бе нарисувано сребърно колело на тъмен фон.
— Как я използваш? — попита Рандъм.
— Както и всички останали Карти. Искаш ли да се свържем?
— Направи го ти — каза той. — Аз ще гледам.
— Добре — отвърнах му аз. — Но тъй като трябва да бъдат събрани още доста данни, едва ли ще успея да ти демонстрирам кой знае какво.
— Искам по-скоро да видя как действа, отколкото да получа някаква особено важна информация.
Аз вдигнах картата и се загледах в нея с окото на съзнанието си. Няколко мига по-късно контактът беше установен. Аз призовах своето творение.
Последва леко изпращяване и аз долових аромата на йонизиран въздух, а блещукащото колело с диаметър около три метра се материализира пред нас.
— Намаляване на размера на терминала — заповядах аз.
Размерите на колелото се намалиха около три пъти преди да спра процеса с новата си заповед. Сега то приличаше на бледа рамка на картина. В него проблясваха от време на време искри, а в пространството, оградено от неговата рамка, се виждаше леко накъдреният образ на другия край на стаята.