Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Рандъм понечи да протегне ръка към него.
— Недей — казах аз. — Можеш да получиш шок. Все още не съм разкарал всички бъгове.
— Значи може да предава енергия?
— Ами да. Дребна работа.
— И ако му заповядаш да излъчи енергия…
— О, разбира се. Би трябвало да е в състояние да захранва дистанционния терминал, както и скенерите, които претърсват Сенките.
— Значи искаш да кажеш, че би могло да достави енергиен заряд дотук?
— При съответната заповед, да.
— А в какви граници?
— В зависимост от ресурсите.
— И колко големи са неговите ресурси?
— Ами, теоретично, цялата планета е на негово разположение, но…
— Да речем, че му заповядаш да се материализира тук, зад гърба на някого, да създаде мощен заряд и да го изпразни в тялото на човека, това ще бъде равносилно на електроекзекуция, нали?
— Мисля, че да — казах аз. — Напълно е възможно, но неговото предназначение е съвсем друго…
— Мерлин, твоята изненада наистина успя да ме изненада. Само дето хич не съм сигурен какво да си мисля.
— Съоръжението е обезопасено — обясних аз. — Никой не знае къде се намира. Никой не ходи на това място. Единствено аз притежавам неговата Карта. Никой друг не може да се добере до него. Канех се да нарисувам само още една Карта — за теб, и да ти обясня как работи то, веднага щом успея да го завърша.
— Трябва да си помисля сериозно по въпроса…
— Чък, колко Бури на Сенките протичат в момента на разстояние пет хиляди воала
— Седемнайсет.
— Звучи ми като…
— Дадох му моя глас — обясних аз. — Чък, дай ни образ от най-големия от тях.
Пространството, оградено от колелото, се изпълни с хаотични вихри.
— Току-що ми хрумна още нещо — заяви Рандъм. — То може ли да пренесе някакъв предмет?
— Разбира се, точно както това може да се направи и чрез някоя от Картите.
— Отначало то беше по-голямо. Това ли бяха максималните му размери?
— Не, бихме могли да го уголемим доста повече, стига да поискаш. Или пък да го намалим.
— Не, не искам. Но да речем, че ти го уголемиш достатъчно, би ли могло то да пренесе някоя от Бурите или пък известна част от нея?
— Иха-а! Не знам. Бих могъл да опитам. Това ще е като да отворя гигантски прозорец към Бурята.
— Мерлин, изключи го веднага. Това чудо е опасно.
— Нали вече ти казах, че никой не знае къде се намира то. Има само още един начин да се стигне до него и той…
— Знам, знам. Кажи ми, би ли могъл някой друг да получи достъп до него чрез подходящата Карта или като го намери по случайност?
— Ами, да. Не съм се главоболил с измислянето на някакви защитни кодове.
— Това нещо би могло да се превърне в ужасно оръжие, хлапе. Изключи го. Веднага.
— Не мога.
— Какво искаш да кажеш?
— Чрез дистанционния терминал не може да бъде изтрита паметта му, нито пък да бъде изключен енергийният му източник. За да се направи това, трябва да се отиде дотам.
— В такъв случай ти предлагам да се запътиш веднага натам. Искам да го изключиш и да не го пускаш, докато в него бъдат вградени няколко степени на защита. Но дори тогава ще трябва първо да преценим. Не мога да се доверя на подобна сила. Не и когато не разполагам с никаква защита срещу нея. Така могат да ни спипат съвсем неподготвени. Къде е бил умът ти, когато си го създавал?
— Ровеше се из принципите на информатиката. Виж, ние сме единствените, които…
— Винаги ще съществува възможността някой да натрупа достатъчно знания, за да се добере до него. Знам, че си влюбен в творението си, уважавам и причината, която те е накарала да го създадеш, но то трябва да бъде изключено.
— Не съм направил нищо, с което да ви обидя. — Гласът беше моят, но идваше от колелото.
Рандъм се втренчи в него, после погледна към мен и отново към него.
— Ъ-ъ… не е там работата. — Думите му бяха отправени към него. — Притесняват ме потенциалните ти възможности… Мерлин, изключи терминала!
— Край на връзката — казах аз. — Изтегляне на терминала.