Приключенията на Казанова

— Виждам господине, че бихте желали да знаете за какво служи този апарат и мога да изпълня желанието ви. Когато техни превъзходителства заповядат да бъде някой удушен, то въпросният се поставя да седне върху едно столче с гърба към това вратно желязо, главата се намира в такова положение, че желязото обхваща половината от врата му. Другата страна е обхваната от една връв, която минава през тази дупка, двата края са закрепени на оста на едно въртящо се колело, а човек върти това колело, докато пациентът предаде душата си на нашия господ повелител, защото, слава богу, изповедникът не се отделя от него, докато не спре напълно дишането му.

— Това е много остроумно и аз предполагам, че вие сте човекът, който има честта да върти колелото.

Той не отговори, а само ми кимна да вляза в килията. Направих това, като трябваше да се наведа до половина. Той ме заключи и след това ме попита през решетъчната дупка на вратата какво искам да ям.

— Още не съм мислил за това — отговорих му аз.

След това той се отдалечи, като заключи грижливо всички врати.

Съкрушен и зашеметен се облегнах с лактите си върху перилото на решетъчния прозорец. Последният беше две стъпки висок и също толкова широк, шест цола дебели железни пръчки се кръстосваха и образуваха шестнадесет отвора от около пет цола в квадрат. Чрез тези отвори моята килия би била доста светла, но под капандурата, която имах срещу себе си, се намираше една греда от покривната конструкция, широка една и половина стъпка, която запречваше светлината, която бих могъл да получа от отвратителния таван. Почти пипнешком изследвах тази тъжна дупка, при което трябваше да държа главата си наведена, тъй като тя беше висока само пет и половина стъпки. Намерих, че тя образуваше три четвърти от един квадрат от два разтега. Липсващата последна четвърт бе заета от нещо като алков, където можеше да се постави едно легло, но не намерих нито легло, нито маса или стол, нито каква да е друга мебел, с изключение на една кофа, предназначението на която читателя може лесно да отгатне, и една поставена в стената дъска, широка една стъпка и намираща се на височина четири стъпки от пода. Върху тази дъска аз поставих наметката си от матова коприна, нещастно осветеното си палто и моята шапка, която беше поръбена с дантела и носеше красиво бяло перо. Горещината беше ужасна и инстинктът ме отведе механически при малкото решетъчно прозорче, което беше единственото място, където можех да подпра лактите си. Капандурата не можех да виждам, но чрез светлината, която падаше през нея върху пода на тавана, видях огромни плъхове, които се разхождаха свободно наоколо, защото омразните животни, чиито вид ми е бил винаги отвратителен, идваха без всякакъв страх чак до моето решетъчно прозорче. При тази неприятна гледка затворих бързо кръглата дупка в средата на вратата посредством едно вътрешно капаче, тъй като при едно посещение от тях кръвта ми би се смръзнала. Подпрян с ръце върху перилото на прозореца, потънах в дълбок размисъл. Тъй аз прекарах осем часа в мълчание, без да направя никакво движение.