Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Хвърлете тялото в пропастта — нареди Далинар на хората си. — Съмнявам се, че ще можем да го изгорим лесно. Всички да бъдат поставени в готовност. Гответе се за нападение през нощта. Те…
— Сиятелни господарю!
Шалан се обърна при появата на огромен мъж в доспехи; по сребристата му Броня се стичаше вода.
— Намерихме още един, сър — докладва Телеб.
— Мъртъв? — попита Далинар.
— Не, сър — отвърна Броненосецът и посочи. — Дойде право при нас, сър. Седнал е на един камък ей там.
Далинар погледна Шалан, а тя сви рамене. Той тръгна в дадената от Телеб посока.
— Сър? — обади се Телеб; гласът му кънтеше в шлема. — Необходимо ли е…
Далинар не обърна внимание на предупреждението, а Шалан забърза след него заедно с Вата и двамата му телохранители.
— Не трябва ли да се връщате? — тихичко я попита той.
В името на Бурите, лицето му изглеждаше страховито на мъждивата светлина, въпреки уважението в гласа. Тя не можеше да не го вижда като мъжа, който едва не я уби сред Ничиите хълмове.
— Ще бъда в безопасност — тихо отвърна тя.
— Може и да имате Острие, Сиятелна, но все пак можете да умрете от някоя стрела в гърба.
— Малко вероятно в този дъжд — беше отговорът ѝ.
Той тръгна след нея и не възрази повече. Опитваше да върши възложената му от нея работа. За съжаление Шалан установяваше, че не обича особено да бъде пазена.
Повървяха малко под дъжда и намериха паршенда. Седеше на скала, висока приблизително колкото човешки ръст. Явно нямаше оръжия, а около скалата му стояха стотина алетски войници с насочени нагоре копия. Шалан не можеше да различи повече, понеже той бе седнал отсреща на пропастта, а към платото му водеше подвижен мост.
— Казал ли е нещо? — тихо попита Далинар, щом Телеб се приближи.
— Не и нещо, за което да знам — отвърна Броненосецът. — Просто си седи там.
Шалан надзърна през пропастта към самотния неприятелски войник. Той се изправи и заслони очи от дъжда с ръка. Войниците долу се размърдаха и издигнаха копията си още по-заплашително.
— Белязан? — прозвуча гласът на паршенда. — Белязан, това ти ли си? И Лейтен?
Един от гвардейците на Далинар изруга. Той отърча по моста, последван от още неколцина мостови.
Върнаха се миг по-късно. Шалан ги доближи, за да чуе какво шепне началникът им на Далинар.
— Той е, сър — рече Белязания. — Променил се е, но нека Бурите да ме отнесат, ако бъркам — той е. Шен. Месеци наред мъкна мостовете с нас, после изчезна. Ето го сега. Казва, че иска да се предаде на Вас.
79
Към центъра
„Въпрос: към каква цел трябва да се стремим? Отговор: целта е съхраняването, опазването на зрънце човешка природа през приближаващата буря. Въпрос: каква цена трябва да заплатим? Отговор: цената няма значение. Човешкият род трябва да оцелее. Ние носим бремето на вида и всички други съображения бледнеят пред това.“