Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Не е изненада.
— Както и да е, любопитното нещо е ставало, ако тя продължавала да работи — продължи Шалан. — Ако рисувала в продължение на часове на такава светлина, отражението на светлината отслабвало. Цветовете на произведенията ѝ ставали по-добре съчетани, а изображенията на цветя — по-живи. Най-накрая заключила, че умът ѝ е заменял вижданите от нея цветове. И наистина, ако сменяла цвета на светлината при работа, известно време продължавала да рисува, сякаш стаята все още е червена, а тя отвръщала на новия цвят.
— Мммм — доволно произнесе Шарка. — Хората могат да виждат света такъв, какъвто той не е. Затова и лъжите ви могат да бъдат толкова силни. Вие сте в състояние да не признавате, че те са лъжи.
— Това ме плаши.
— Защо? Прекрасно е.
За него тя беше предмет на проучване. За миг разбра как трябва да я е виждал Каладин, докато тя говореше за пропастното чудовище. Тя се възхищаваше от красотата и от външността му и бе забравила действителността на изхождащата от него опасност.
— Плаши ме — продължи Шалан — понеже всички ние виждаме света в някаква лична светлина, и тази светлина променя възприятието ни. Не виждам ясно. Искам, но не знам дали изобщо мога.
После нещо наруши шума на дъжда и в палатката влезе Далинар Колин. С изопнат гръб, посивял, той приличаше повече на пълководец, отколкото на крал. Тя нямаше негови рисунки. Това изглеждаше голям пропуск от нейна страна, тъй че тя си взе Спомен от него — как влиза под навеса, а един адютант държи чадър над главата му.
Той отиде до Шалан.
— А, ето те. Жената, която оглави похода.
Шалан със закъснение стана и се поклони.
— Върховни принце?
— Взела си моите писари и картографи — развеселено продължи Далинар. — Вдигат шум за това като дъжда. Уритиру. Домът на Бурята. Как го направи?
— Не съм го направила аз. Направи го Сиятелната Навани.
— Тя твърди, че си я убедила.
— Аз… — Шалан се изчерви. — Просто бях там, а тя промени мнението си…
Далинар отсечено кимна настрана и адютантът му отиде до спорещите учени. Заговори им тихо и те станаха — някои бързо, а други неохотно — излязоха в дъжда и оставиха книжата си. Адютантът ги последва и Вата погледна Шалан. Тя му кимна и отпрати него и останалите войници.
Скоро Шалан и Далинар бяха сами в шатрата.
— Казала си на Навани, че Ясна е разкрила тайните на Сияйните рицари — започна Далинар.
— Да.
— Сигурна си, че Ясна не те е подвела някак — продължи той — или не те е оставила да залъжеш сама себе си; това би ѝ приличало много повече.
— Сиятелни господарю, аз… не мисля, че е… — Тя пое дъх. — Не. Не ме подведе.
— Как можеш да бъдеш уверена?
— Видях го — обясни Шалан. — Видях какво прави тя и говорихме за него. Ясна Колин не използваше Превръщател. Тя самата Превръщаше.
Далинар скръсти ръце и погледна встрани от Шалан в нощта.
— Смятам, че се очаква да възстановя Сияйните рицари. Първият човек, на когото смятах, че мога да разчитам за работата, излезе убиец и лъжец. Сега ми казваш, че Ясна може и да е притежавала истински сили. Ако това е вярно, то аз съм глупак.
— Не разбирам.
— Подбирайки Амарам — обясни Далинар — извърших това, което смятах за своя задача. Сега се питам дали не съм бъркал през цялото време и дали всъщност възстановяването им никога не е било мой дълг. Възможно е те да се възстановяват сами, а аз да се меся нахално. Ти ми даде много храна за размисъл. Благодаря ти.
Той не се усмихна при тези думи; в действителност изглеждаше изключително притеснен. Обърна се да си върви и сключи ръце зад гърба.
— Сиятелни господарю Далинар? — попита го Шалан. — Ами ако задачата Ви не е била да възстановите Сияйните рицари?
— Току-що казах това — отвърна той.
— Ако наместо това задачата Ви е била да ги съберете?
Той отново я погледна и зачака. Шалан усети да я облива студена пот. Какво правеше тя?
Понякога трябва да казвам на някого, помисли си тя. Не мога да държа всичко, както правеше Ясна. Това е твърде важно. Беше ли Далинар Колин подходящият човек?
Е, определено не можеше да се сети за никой по-добър.
Шалан протегна напред дланта си, вдиша и източи една от сферите. После издиша и изпусна във въздуха между себе си и Далинар облак от блестяща Светлина на Бурята. Превърна го в мъничко изображение на Ясна — току-що нарисуваното от нея — върху дланта си.
— Всемогъщи във висините — прошепна Далинар. Над него избуя едно-едничко духче на страхопочитанието и се разпростря като кръга от хвърлен в езерце камък. През живота си Шалан бе виждала такива духчета много малко пъти.