Сияйни слова

В мрака виолетовите сфери на Шалан даваха живот на дъжда. Без сферите тя не можеше да види капките, а само да чуе смъртта им върху камъните и върху плата на навеса си. Със светлината всяка падаща водна капчица просветваше за кратко като звездно духче.

Тя седеше в края на навеса, понеже обичаше да поглежда дъжда докато рисува, докато останалите учени седяха по-навътре. Същото правеха и Вата, и двама от войниците му — наблюдаваха я като небесни змиорки в периода на гнездене с едно малко. Забавна ѝ беше готовността им да я защитават; всъщност те изглеждаха горди да бъдат нейни войници. Очакваше да избягат от нея след помилването.

Четири дни от Дъждовния сезон и тя все още харесваше времето. Защо ли тихият звук на слабия дъжд засилваше въображението ѝ? Около нея бавно се топяха духчета на създаването — повечето приемаха очертанията на разни неща от стана. Мечовете постоянно влизаха и излизаха от ножниците, мъничките палатки се развързваха и се вееха в невидимия вятър. Тя рисуваше Ясна, както изглеждаше в онази нощ преди малко повече от месец, когато Шалан я видя за последен път. Облегната на бюрото в сумрачната корабна каюта, ръката ѝ отмяташе назад косата, освободена от обичайните сплетени прически. Изтощена, сломена, ужасена.

Рисунката не изобразяваше точно определен Спомен — не както Шалан ги виждаше обикновено. Това бе пресъздаване на нейните възпоминания, тълкуване, което не беше точно. Шалан се гордееше с произведението, понеже то улавяше противоречията на Ясна.

Противоречия. Те правеха хората истински. Ясна — изтощена, но все още някак силна; даже по-силна, заради уязвимостта, която разкриваше. Ясна — ужасена, но и храбра, понеже едното позволяваше на другото да съществува. Ясна — сломена, но и могъща.

Напоследък Шалан опитваше да произвежда повече такива рисунки — съчетания от собствените ѝ представи. Нейните образи щяха да бъдат по-долнокачествени, ако можеше да възпроизвежда само изживяното. Трябваше да може да твори, а не само да подражава.

И последното духче на сътворяването изчезна — изобразяваше разплискват от ботуш локва. Хартията се вдлъбна, щом Шарка се намести върху листа.

Той изсумтя.

— Безполезни работи.

— Духчетата на сътворяването?

— Те не правят нищо. Носят се насам-натам, гледат и се възхищават. Повечето духчета си имат цел. Тези просто са привлечени от целта на някой друг.

Шалан се облегна и се замисли по това, както Ясна я бе научила. Близо до нея учените и ардентите спореха колко голям ще да е бил Домът на Бурята. Навани свърши работата си добре — по-добре, отколкото Шалан въобще се надяваше. Сега учените на войската работеха под заповедите на Шалан.

Около нея в нощта безбройно множество близки и далечни светлини сочеха необозримостта на въоръжените сили. Дъждът продължаваше да пръска надолу и да хваща пурпурната Светлина от сферите. Тя беше подбрала сфери само от един цвят.

— Художницата Елесет — обърна се Шалан към Шарка — веднъж направила опит. Извадила само напълно заредени сфери в рубинен цвят, за да осветяват студиото ѝ. Искала да види как ще се отрази изцяло червената светлина на нейното изкуство.

— Ммм — обади се Шарка. — И какво се получило?

— Най-напред, по време на рисуването, цветът на светлината ѝ повлиял много. Използвала твърде малко червено и цветните полета изглеждали умити.