Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ние водим много точна сметка на своите парши — възрази Навани.
— Да — отвърна Рлаин — и нас ни забелязват, ала рядко ни задават въпроси. Кой задава въпрос, колчем открие на земята още една сфера? Тя не е нещо подозрително. Просто късмет.
Опасна почва, помисли си Далинар и забеляза промяната в гласа на Рлаин — ритъма, с който говореше той. Не му харесваше отношението към паршите.
— Ти обясняваше за паршендите — продължи Далинар. — Това има нещо общо с червените очи?
Рлаин кимна.
— Какво означава това, войнико? — попита го Далинар.
— Това означава, че нашите богове са се завърнали — прошепна Рлаин.
— Кои са вашите богове?
— Те са душите на древните. На ония, които са наредили унищожението.
Този път в гласа му имаше друг ритъм, бавен и почтителен. Той вдигна поглед към Далинар.
— Те мразят вас, хората, сър. Новата форма, която са дали на моя народ… тя е нещо ужасно. Тя ще донесе нещо ужасно.
— Можеш ли да ни отведеш към града на паршендите? — попита Далинар.
Гласът на Рлаин отново се промени. Различен ритъм.
— Моят народ…
— Каза, че са изчезнали — изрече Далинар.
— Може би — отговори Рлаин. — Достатъчно се приближих, та да видя войска, десетки хиляди. Но те определено са оставили някого и в другите форми. Старите? Младите? Кой наглежда децата ни?
Далинар доближи Рлаин и махна на Адолин, който разтревожено вдигна ръка. Той се наведе и положи длан върху рамото на паршенда.
— Войнико — започна Далинар, — ако думите ти са точни, то тогава най-важното нещо, което можеш да сториш, е да ни заведеш при своя народ. Аз ще се погрижа мирните жители да бъдат защитени — давам честната си дума. Ако с твоя народ се случва нещо ужасно, то ти си длъжен да ми помогнеш да го спра.
— Аз… — Рлаин вдиша дълбоко. — Тъй вярно — произнесе той в различен ритъм.
— Отиди при Шалан Давар — нареди Далинар. — Опиши ѝ пътя и съставете карта за нас. Телеб, можеш да предадеш пленника в разпореждане на Мост Четири.
Високият Броненосец кимна. Всички си излязоха в дъжда, Далинар въздъхна и седна до Навани.
— Вярваш ли на думата му?
— Не знам — призна Далинар. — Но нещо го е разтърсило, Навани. И то здраво.
— Той е паршенд — възрази тя. — Може и да разбираш погрешно движенията и изразите му.
Далинар се наклони напред и сключи ръце пред себе си.
— Броенето? — попита той.
— Остават три дни — отвърна Навани. — Три дни до Светлия ден.
Толкова малко време.
— Ускоряваме ход.
Навътре. Към центъра.
И към съдбата.
80
Да се сражаваш с дъжда
„Ти трябва да станеш крал. На всичко.“