Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Далинар се приближи, изпълнен с благоговение, и се наведе, за да разгледа образа на Шалан.
— Мога ли? — попита той и протегна ръка.
— Да.
Той докосна изображението и то отново се преля в трепкаща Светлина. Щом отдръпна пръста си, то се възстанови.
— Това е просто илюзия — обясни Шалан. — Не мога да създам нищо действително.
— Невероятно е — изрече Далинар с толкова тих глас, че тя едва го чуваше заради тропота на дъжда. — Чудесно е.
Той вдигна поглед към нея и в очите му имаше — смайващо — сълзи.
— Ти си една от тях.
— Може би донякъде? — отвърна Шалан; чувстваше се неудобно. Този мъж, тъй властен, тъй изключителен, не биваше да плаче пред нея.
— Не съм луд — рече той, явно повече на себе си. — Бях решил, че не съм, но не е същото като да го знаеш. Всичко е вярно. Те се връщат.
Той отново докосна образа.
— Ясна ли те научи на това?
— По-скоро сама се натъкнах на него — отвърна Шалан. — Смятам, че съм била отведена при нея, за да може да ме учи. За съжаление нямахме много време за това.
Тя се намръщи и призова обратно Светлината на Бурята; сърцето ѝ биеше учестено заради стореното.
— Трябва на теб да дам златното наметало — каза Далинар, изправи се, обърса очи и гласът му отново стана твърд. — Да те поставя начело на тях. Тъй че ние…
— Аз? — изпищя Шалан и си помисли какво щеше да означава това за другата ѝ самоличност. — Не, не мога! Искам да кажа, Сиятелни господарю, сър, правеното от мен е полезно най-вече ако никой не знае, че то е възможно. Тоест, ако всички търсят моите илюзии, никога няма да ги преметна.
— Да ги преметнеш? — попита Далинар.
Може би не най-добрият подбор на дума за Далинар.
— Сиятелни господарю Далинар!
Шалан напрегнато се обърна, изведнъж разтревожена, че някой е видял какво направи тя. Към палатката дойде жилава жена-вестоносец, подгизнала от вода; къдрици коса се бяха измъкнали от плитките ѝ и бяха залепнали за лицето.
— Сиятелни господарю Далинар! Сър, забелязани са паршенди!
— Къде?
— На източната страна на това плато — задъхано обясни жената. — Смятаме, че са отряд съгледвачи.
Далинар премести поглед от вестоносеца към Шалан, после изруга и се стрелна навън в дъжда.
Шалан захвърли скицника си на стола и го последва.
— Това може да бъде опасно — обади се Далинар.
— Оценявам загрижеността Ви, Сиятелни господарю — тихо започна тя. — Но смятам, че всъщност мога да понеса някое копие в стомаха, а уменията ми ще ме излекуват и няма да има и белег. Вероятно аз съм най-трудният за убиване човек в целия лагер.
Известно време Далинар вървеше мълчаливо.
— Падането в пропастта? — тихичко попита той.
— Да. Смятам, че трябва да съм спасила и капитан Каладин, въпреки че не знам как съм го постигнала.
Той изръмжа. Крачеха бързо из дъжда, а водата мокреше косата и дрехите на Шалан. На нея всъщност ѝ се налагаше да тича, за да ходи в крачка с Далинар. Проклетите алети и дългите им крака. Гвардейците от Мост Четири дотърчаха и се наместиха между тях.
Тя дочу викове в далечината. Далинар отпрати хората по-далечко, за да предостави на себе си и на Шалан някаква степен на усамотение.
— Можеш ли да Превръщаш? — тихо попита Далинар. — Като Ясна?
— Да — отговори Шалан. — Но не съм го упражнявала много.
— Би могло да се окаже много полезно.
— Но е и много опасно. Ясна не искаше да се упражнявам без нея, но когато вече е мъртва… Е, най-накрая ще постигна повече с това. Сър, моля Ви да не казвате никому за него. Поне засега.
— Ето защо Ясна те е взела като повереница — заключи Далинар. — Затова и е искала да се омъжите за Адолин, нали? За да те обвърже с нас?
— Да — отвърна Шалан и се изчерви в тъмното.
— Сега много неща изглеждат по-разбираеми. Ще кажа за теб на Навани и на никой друг и ще я закълна да пази тайна. Тя може да пази тайна, ако ѝ се налага.
Шалан понечи да се съгласи, но спря. Ясна това ли би казала?
— Ще те върнем в стана — тихо продължи Далинар, загледан напред. — Незабавно, с охрана. Все ми едно колко трудно е да бъдеш убита. Твърде си ценна, за да те излагаме на опасност при този поход.
— Сиятелни господарю — продума Шалан и разплиска една локва, доволна, че носи ботуши, а под полата панталони — Вие не сте мой крал, нито пък Върховен принц. Нямате власт над мен. Моята задача е да намеря Уритиру, тъй че Вие няма да ме върнете обратно. И ми обещайте в името на честта си, няма да казвате никому какво мога да правя, докато аз не разреша. Това включва и Сиятелната Навани.