Сияйни слова

— Трябва да отидем там — каза Шалан и посочи. — Там са тайните.

— Сиятелна…

— Много добре — съгласи се тя, обърна се и се понесе надолу по склона. Хлъзна се и това не се получи с особено достойнство, но Вата пое ръката ѝ, преди тя да се прекатури по лице.

Щом слязоха, бързо прекосиха по-малкото плато и се присъединиха към съгледвачите, потеглили към войската. Рлаин казваше, че той самият не знаел нищо за Клетвената порта, а и не бил твърде осведомен за града, който наричаше „Нарак“ наместо Дом на Бурите. Според него народът му се настанил тук за постоянно след нахлуването на алетите.

По време на придвижването напред войниците на Далинар забелязваха все повече паршенди и се сблъскваха за кратко с тях. Според генерал Хал целта на набезите била да отклонят войските от пътя им, макар Шалан да не знаеше как биха съобразили това — но знаеше, че ѝ омръзва да се чувства непрекъснато подгизнала. Бяха тук вече почти две седмици и някои от войниците замърмориха, че всички трябвало скоро да се върнат в лагерите или да се изложат на опасността да не го направят преди подновяването на бурите.

Шалан прекоси моста и подмина няколко реда копиеносци, заели позиция зад ниските вълнообразни издатини в камъка — вероятно основите на стари стени. Намери Далинар и останалите Върховни принцове в палатка в центъра на лагера — една от шест еднакви, като не се разбираше веднага в коя са тримата. Предположи, че това е някаква мярка за безопасност. Когато влезе вътре, тя се намърда точно посред разговора им.

— Това плато няма много добри отбранителни позиции — заяви Аладар и махна към картата, опната на походната маса пред тях. — Предпочитам да нападнем тук, отколкото да продължаваме нататък.

— А и ако продължим нататък — тросна се Далинар — ще се изложим на опасността да се разделим по време на нападение — половината на едно плато, а другата половина на друго.

— А на тях трябва ли им да нападат? — попита Роион. — Ако бях на тяхно място, просто щях да се построя ей там, уж се приготвям за нападение, но нямаше да нападна. Щях да стоя и да принудя неприятеля да затъне в очакване на пристъп, докато бурите не се върнат!

— Доводът му е смислен — рече Аладар.

— Довери се на страхливеца — отбеляза Себариал — за най-умния начин за измъкване от боя.

Той седеше заедно с Палона на масата, ядеше плодове и се усмихваше приятно.

— Аз не съм страхливец — обади се Роион и сви ръце в юмруци край хълбоците си.

— То не е обидно — обясни Себариал. — Обидите ми са много по-тънки. Това беше похвала. Стига да можех, Роион, щях да те поставя да водиш всички войни. Смятам, че би имало много по-малко жертви, а и цената на бельото ще се удвои веднага щом войниците разберат, че ти си начело. Бих направил състояние.

Шалан подаде мократа си дреха на прислужника, свали шапка и се зае да суши косата си с кърпа.

— Трябва да сме по-близо до центъра на Равнините — започна тя. — Роион е прав. Не приемам да стануваме. Паршендите просто ще ни изморят с чакане.