Сияйни слова

— Според Рлаин — обясни Навани, седнала настрана — само войниците им могат да скачат от плато на плато, но можем да предполагаме, че и новата форма го умее. Настъпим ли, могат да ни се изплъзнат.

Далинар поклати глава.

— Преди години са се настанили в равнините, вместо да избягат, понеже са знаели, че е най-добрата им възможност да оцелеят. Биха били застигнати и унищожени на откритите и равни скали на Земите на Бурята. Тук те разполагат с предимство. Няма да се откажат от него сега. Не и ако смятат, че могат да се бият с нас.

— Следователно, ако искаме да ги заставим да се бият — заключи Аладар, — трябва да заплашим домовете им. Предполагам, че наистина трябва да се насочим към града.

Шалан се отпусна. Всяка стъпка към центъра — според обясненията на Рлаин били на половин ден разстояние — я доближаваше към Портата на Обета.

Далинар се наведе, разпери ръце настрана и сянката му падна върху картите.

— Много добре. Не съм бил целия този път, за да чакам страхливо какво ще хрумне на паршендите. Утре тръгваме навътре, заплашваме града им и ги заставяме да се бият.

— Колкото повече го доближаваме — обади се Себариал, — толкова по-вероятно е да бъдем обкръжени без надежда за отстъпление.

Далинар не отговори, но Шалан знаеше какво мисли той. Изоставили сме надеждата за отстъпление преди дни. Бягството през платата с дни наред би било бедствие, ако паршендите решаха да ги нападат. Алетите щяха да се бият тук и да победят, превземайки убежището Нарак.

Това беше единствената им възможност.

Далинар прекрати заседанието и Върховните принцове се разотидоха, заобиколени от адютанти с чадъри. Скоро останаха само тя, Далинар, Адолин и Навани.

Навани отиде до Далинар и пое ръката му между дланите си. Жест на близост.

— Тази твоя порта — рече Далинар.

— Да? — попита Шалан.

Далинар я погледна в очите.

— Доколко е истинска?

— Ясна бе убедена, че е напълно истинска. Тя никога не е бъркала.

— Сега е крайно лош миг да наруши този си навик — тихо каза той. — Съгласих се да настъпим отчасти заради твоите проучвания.

— Благодаря Ви.

— Не го направих заради науката — продължи Далинар. — От Навани разбирам, че тази врата предлага изключителна възможност за отстъпление. Надявах се да победя паршендите преди да ни е връхлетяла опасността, каквато и да е тя. Според видяното от нас, дошла е рано.

Шалан кимна.

— Утре е последният ден от броенето — рече той. — Драсканиците по стените по време на бурите. Каквото и да е, каквото и да е било, утре заставаме срещу него, и ти си моят изход за всеки случай, Шалан Давар. Ще намериш портата и ще я задействаш. Ако злото ни надвие, измъкваме се по твоя път. Ти може и да си единствената възможност за оцеляване, с която разполагат войските ни и даже Алеткар.