Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— И онзи човек там ли участва в церемонията? — попита той.
— Не, доколкото знам — отвърнах му аз.
Напуснах мястото си в колоната и избързах напред. След няколко минути процесията щеше да се озове точно под фигурата.
Настигнах Рандъм и сложих ръка на рамото му. Той се обърна, а аз му посочих нагоре. Рандъм спря и се загледа натам, присвил очи.
Вдигна ръка към гърдите си, където висеше Рубинът на Справедливостта, както изискваше дворцовият етикет при подобни събития. Миг по-късно над нас се изви вятър.
— Спрете! — извика Рандъм. — Спрете процесията! Всички да останат по местата си!
Тогава фигурата помръдна леко. Тя сведе глава и впери поглед в Рандъм, както ми се стори. В небето над Колвир се появи сякаш сътворен чрез фотографски трик облак, който започна да се разраства. Под дланта на Рандъм се появи червено, пулсиращо сияние.
Фигурата погледна мигновено нагоре, ръката й се стрелна под наметалото и се появи миг по-късно, за да запрати нещо. Във въздуха се появи някакъв малък, черен предмет, който се понесе надолу.
— Всички да залегнат! — извика Жерар.
Всички се проснахме на земята, само Рандъм остана прав. Той не отвърна погледа си дори в мига, когато от облака се появи мълния, която освети скалния масив. Гърмът, който последва, разтърси въздуха почти едновременно с експлозията, която избухна високо над главите ни. За щастие разстоянието беше твърде голямо. Бомбата бе експлодирала далеч преди да ни достигне, което съвсем не означаваше, че ако бяхме продължили още малко и човекът на скалата бе успял да я хвърли право надолу, пак щяхме да се измъкнем по живо — по здраво. Веднага щом пред очите ми престанаха да танцуват размазани петна, аз отново погледнах нагоре. Тъмната фигура бе изчезнала.
— Успя ли да го улучиш? — попитах Рандъм.
Той сви рамене и свали ръката си. Рубинът бе престанал да пулсира.
— Всички да станат! — извика Рандъм. — Продължаваме с погребението!
Така и направихме. Не последваха нови инциденти и оттук-нататък всичко протече по предварителния план.
Докато полагаха тялото в саркофага, моите мисли, а вероятно и тези на всички останали, вече се въртяха около предположенията за настоящата семейна игричка. Дали човекът с бомбата беше някой от отсъстващите ми роднини? Ако беше така, то защо? Какви можеха да бъдат евентуалните мотиви на всеки един от тях? Дали ставаше въпрос за заговор? Или пък някаква външна сила носеше отговорността за случилото се? В такъв случай как бяха успели да се доберат до складираното тук взривно вещество? А може би го бяха открили на друго място? Ами ако някой от местните бе изнамерил подходящата формула? Ако пък ставаше въпрос за външна сила, от какъв мотив беше движена тя и откъде идваше? Дали някой от нас би могъл да привлече за това някой чужденец? А защо?
Докато минавахме край Кейн, за да се сбогуваме, съзнанието ми се насочи към неговата личност, но по-скоро защото той можеше да се окаже частица от пъзела, а не от прилив на роднинска привързаност. Не бях го познавал достатъчно добре, за да може смъртта му да ме разчувства дотолкова. Повечето от останалите ми роднини смятаха Кейн за доста труден за общуване човек. Той беше смел и циничен, а в известна степен и жесток. Беше успял да си създаде доста врагове през годините и дори се гордееше с това. Винаги се бе държал коректно с мен, но в края на краищата нашите интереси никога не се бяха пресичали. Затова аз изпитвах особено дълбоки чувства към него, за разлика от повечето членове на семейството. Едно от изключенията беше Джулиан, но при него това личеше далеч по-малко, отколкото при мен. Всъщност никой не беше съвсем наясно какво точно изпитва Джулиан към когото и да е. Кейн… щеше ми се да те бях опознал по-добре. Това, че ти си кръстосвал по пътища, за които аз не знам нищо, ме отдалечава твърде много от теб.
Когато след това се отправихме към двореца, за да хапнем и пийнем, аз за пореден път се зачудих каква би могла да бъде връзката между моите проблеми и тези на всички останали. Усещах, че те несъмнено са свързани. Колкото до малките връзки, те никога не са ме безпокоили, но големите връзки са нещо по-сериозно.
Ами Мег Девлин? Дали и тя не знаеше нещо по въпроса? Това съвсем не беше изключено. Много му здраве на съпруга, си помислих аз, скоро ще се срещнем пак. Много скоро.