Приключенията на Казанова

Месер-гранде каза да се кача на една гондола и седна до мен, като за охрана взе четири души. Пристигнали в неговата къща, ми предложи кафе, което отказах, след това ме заключи в една стая. Тук спах четири часа, като се събуждах всеки четвърт час, за да пускам вода. Това беше едно своеобразно явление, защото съвсем не страдах от често уриниране, беше много горещо и предния ден бях вечерял. По-рано бях забелязал, че една изненада чрез брутални средства ми беше подействувала като упойка, но сега установих, че една изненада има и силно уриниращо действие. Преди шест години в Прага трябваше да се смея сърдечно, когато чух, че няколко чувствителни дами се възмутили от това, че в моето бягство от оловните килии, което по това време бях вече публикувал, съм съобщил тази подробност, която според тях е било по-добре да изоставя. Навярно бих я изоставил, ако разказвах историята на една дама, но публиката не е една красива жена, която бих искал да щадя, а моето намерение е да поучавам.

Към три часа при мен влезе полицейският началник и ми каза, че има заповед да ме отведе под оловните покриви. Без да кажа нито дума го последвах. Качих се в една гондола и по хиляди извивки през малките канали се отправихме към Големия канал. Слязохме на Затворническия кей. След като се изкачихме по множество стълби, минахме по Моста на въздишките, който над Рио ди палацо представляваше връзката между затворите и Палатата на дожите. От другата страна на този мост се намира галерия, която преминахме. Накрая стигнахме до една стая, където месер-гранде ме представи на един господин, който носеше патрицианска роба. Последният ме разгледа от главата до краката, след което му каза:

— Това е той, поставете го на сигурно място!

Този човек беше секретар на инквизиторите, благоразумният Доменико Кавали, който очевидно се срамуваше да говори венециански в мое присъствие, тъй като даде своята заповед на тосканско наречие.

Месер-гранде ме предаде на затворническия пазач на оловните килии, който стоеше с огромна връзка ключове. При охрана от двама полицаи той ме накара да изкача две малки стълби, които водеха до един коридор, от който стигнахме през една затворена врата до втори коридор, от този в трети, в чийто край пазача отвори отново една врата. Последната водеше към един мръсен таван, дълъг шест разтега и широк два разтега, който получаваше светлина през една намираща се много високо горе капандура. Помислих, че тази покривна килия е моят затвор, но се излъгах, тъй като пазачът взе огромен ключ и отвори една обкована плътно с желязо врата, която беше висока само три и половина стъпки, а в средата си имаше кръгла дупка с диаметър от осем цола и ми заповяда да вляза. Заех се да разглеждам една желязна машина, зазидана здраво в дебелата стена. Тази машина имаше форма на конско копито, беше около един цол дебела и от единия край до другия около пет цола широка. Тъкмо си мислех за какво би могла да служи тази ужасна машина, когато ключарят усмихнато ми каза: