Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— По-скоро късно — каза Файона, докато образът на Амбър се разрастваше пред нас.
Едно нещо винаги съм харесвал у нея — тя не обичаше да крие истинските си чувства.
Пресегнах се и изгасих светлините в купето, миг преди Амбър да ни погълне.
Глава 8
Смятам, че в мислите, които ми минават, докато присъствам на някое погребение, няма нищо необичайно. И аз като Блуум от „Одисей“ си мисля за най-стандартните неща, отнасящи се до покойника и всекидневието. През останалото време съзнанието ми блуждае насам-натам.
На просторния плаж при южното подножие на Колвир има малък параклис, посветен на Еднорога, един от няколкото подобни из цялото кралство, построени по местата, където Тя е била забелязвана. Мястото изглеждаше най-подходящо за погребалната служба на Кейн, защото той, също като Жерар, бе пожелал да бъде погребан в някоя от пещерите по бреговата линия в полите на планината, с изглед към морските води, които бе кръстосвал толкова дълго и толкова често. Една от тези пещери вече беше приготвена за него и процесия щеше да съпроводи тялото му дотам след края на службата. Беше ветровита, мъглива и студена морска утрин. В морето се виждаха само няколко платна, които се отдалечаваха или приближаваха към пристанището на около половин левга западно от нас.
На практика коронованият крал на Амбър е и негов първосвещеник, но въпреки това Рандъм прочете само първия и последния абзац от главата, посветена на Покойните Принцове в Книгата на Еднорога, като остави Жерар да ръководи останалата част от службата, защото именно той бе познавал Кейн най-добре от всички ни. И тъй, боботещият глас на Жерар изпълваше малката каменна постройка, редейки изречение след изречение от дългите пасажи, в които се говореше за морето и преходността на нещата. Казват, че мислите в Книгата били изписани лично от ръката на Дуоркин в дните, когато той все още е бил на себе си, и принадлежали на самия Еднорог. Може и така да е. Това е станало преди да се родя. Казват също така, че всички ние сме потомци на Дуоркин и Еднорога, което извиква в съзнанието ми разни необичайни видения. Но нима произходът на всяко нещо не се изгубва рано или късно в мъглата на миналото, за да се превърне в мит? Кой знае. Както вече казах, по онова време не съм бил роден.
— … И всички неща се завръщат при морето — тъкмо произнасяше Жерар. Огледах се наоколо. Освен членовете на семейството, на службата присъстваха още около четирийсет-петдесет души — предимно благородници от Амбър, както и няколко търговци, които бяха поддържали дружески отношения с Кейн. Имаше и представители на кралства от близките Сенки, където Кейн бе прекарал известно време по официални или лични дела, и естествено Винта Бейл. Бил също бе проявил желание да присъства и сега стоеше от лявата ми страна. От дясната ми страна беше застанал Мартин. Файона и Блийс не бяха в параклиса. Блийс се бе извинил, че няма да дойде, като бе посочил за причина скорошното си раняване. Файона просто бе изчезнала. Рандъм така и не бе успял да я открие на сутринта. Джулиан бе напуснал службата някъде по средата, за да провери постовете наоколо, тъй като някой бе отбелязал, че случаят е идеален за покушение над цялото семейство. На стратегически точки по брега бяха разположени патрули от хората на Джулиан, въоръжени с по един къс меч, кинжал и голям лък. От време на време до нас долиташе откъслечният лай на неговите ураганни хрътки, който в съчетание с шума на вълните, вятъра и усещането за преходност, присъщо на всяко погребение, създаваше тягостна и изнервяща атмосфера. Чудех се къде ли е отишла Файона. Страхът от евентуален капан ли я бе прогонил? Или може би нещо свързано с предишната вечер? А Бенедикт… той просто бе предал на Рандъм, че ужасно съжалява, но няма да успее да пристигне навреме, заради неочаквано изникнал проблем. Луела така и не се бе появила и никой не бе успял да се свърже с нея чрез Картата й. Флора бе застанала малко по-напред и вляво от мен. Тя изглеждаше чудесно и в черно, което сама разбираше много добре. Не знам, може и да ми се струваше, но като че ли беше по-неспокойна и замислена от обикновено.
След като службата приключи, ние излязохме един по един. Четирима моряци изнесоха ковчега на Кейн и поеха към пещерата, където бе поставен неговият саркофаг, а зад тях тръгна процесията. Част от охраната на Джулиан ни придружи като въоръжен ескорт.
Докато вървяхме. Бил ме побутна с лакет и ми посочи с глава нагоре към Колвир. Погледнах натам и забелязах една фигура, облечена в черно наметало с качулка, която бе застанала на самия ръб, в сянката на една скала. Бил наведе глава към мен, за да мога да го чуя въпреки музиката.