Приключенията на Казанова

В заслепението си му отговорих, че не се чувствувам в нищо виновен и затова не се страхувам от трибунала, следователно, не мога да последвам съвета му, макар, че признавам последния за много мъдър.

— Строгият трибунал — отговори ми той — може да те изкара виновен, без да ти дава сметка за това. Попитай твоя оракул, дали трябва, да последваш съвета ми или не!

Спестих си този труд, защото познавах най-добре несериозността на моя оракул. Все пак казах на моя баща, за да смекча отказа си, че се допитвам до моя оракул, когато се съмнявам. Накрая приведох последния си довод, че чрез отпътуването си бих се признал за виновен, защото невинният не може да има никакви угризения на съвестта.

Казах му:

— Ако мълчанието е присъщо за строгия трибунал, то след моето отпътуване, на вас ще е невъзможно да узнаете дали съм постъпил добре или лошо, като съм избягал. Същата предпазливост, която караше Ваше Превъзходителство да ме посъветва да отпътувам, ще ми попречи да се завърна. Трябва ли значи да напусна завинаги моя роден град и всичко, което ми е скъпо?

Той направи последен опит и положи всички усилия, за да ме убеди поне да прекарам деня и следващата нощ в неговия палат. Срамувам се и до днес, че отказах на достойния старец, комуто дължах толкова обич и благодарност, защото дворецът на един патриций е свещен за полицаите. Те не биха се осмелили никога да пристъпят прага на такъв дворец без изричната заповед на трибунала, а такава заповед той не би издал никога. Бих избягнал по този начин голямо нещастие и бих спестил на доблестния стар господин голяма скръб.