Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ти чужденец ли си, човече? От коя страна си?
— От прещастливия град Кайро!
— От дълго време ли си го напуснал?
— От вчера по пладне!
Разсмял се човекът, викнал:
— Ей, хора, елате и вижте тоя, чуйте го какво говори! Той твърди, че е от Кайро и е излязъл от там вчера по пладне!
Разсмели се хората, заговорили:
— Човече, да не си луд! Как може да твърдиш, че си напуснал Кайро вчера по пладне и си дошъл чак дотук? Не знаеш ли, че между нашия град и Кайро има цяла година път?
— Ако има някой луд тук, това сте вие! — възразил Мааруф. — Ето, това е хлябът от Кайро — той още не е изсъхнал!
Показал им хляба със себе си. Те го заразглеждали, чудели му се, защото не приличал на хляба в страната им, заговорили:
— Ама това наистина е хляб от Кайро! Ето, вижте го!
Така Мааруф станал известен в града. Някои му вярвали, други му се присмивали. Но ето че се появил някакъв търговец на муле, зад него вървели двама роби. Той разделил тълпата да мине и викнал:
— Хора! Не ви ли е срам да се нахвърляте така върху нещастния човек? Какво толкова имате да делите с него? — така ги ругал, докато изгонил всичките. После се обърнал към Мааруф: — Ела, братко! Не се бой от тези безсрамници!
Повел го със себе си, стигнали до широк, богато украсен дом. Там го сложил да седне на царски стол. Наредил нещо на слугите, те отворили ракла и извадили от нея дреха, каквато носят само сановници и търговци. Облекли го в нея и Мааруф заприличал на същински предводител на търговците. Разпънали пред него софра с най-вкусни ястия. Двамата яли, пили, а после търговецът запитал:
— Как се казваш, братко?…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Мааруф отговорил на въпроса на търговеца:
— Казвам се Мааруф, обущар съм — поправям стари обувки!
— От коя страна си?
— От Кайро!
— А от коя махала?
— Че ти познаваш ли Кайро? — зачудил се Мааруф.
— И аз съм от Кайро! — отговорил търговецът.
— Аз живеех на улица „Хамр“!
— А кого познаваш на улица „Хамр“?
— Еди-кой си… И еди-кой си…
Споменал му имената на много хора и търговецът запитал:
— А познаваш ли продавача на благовония шейх Ахмад Аттар?
— Съседи сме, стена до стена!
— Колко синове има?
— Трима: Мустафа, Мохамед и Али!
— И какво направи Аллах със синовете му?
— Мустафа е добър човек, изучи се и стана учител! Мохамед продава благовония, след като се ожени, отвори дюкян до бащиния си и му се роди син на име Хасан! Али беше мой другар! Като деца играехме заедно. Преобличахме се като християни, влизахме в църквата, крадяхме християнските книги, продавахме ги, а с парите си купувахме това-онова! Веднъж ни видяха християните, хванаха ни и се оплакаха на баща му: „Ако не забраниш на сина си да ни се меси в работите, ще се оплачем на царя!“ Ахмад Аттар удари шамар на сина си. Заради това Али избяга! Вече двайсет години го няма, от него ни вест, ни кост!
Тогава търговецът възкликнал:
— Аз съм Али, синът на Ахмад Аттар, а ти си моят приятел Мааруф! — двамата се прегърнали и Али запитал: — Кажи ми, Мааруф, защо си дошъл от Кайро?
Разказал му Мааруф за случилото се с него, а после запитал:
— А ти как и защо се оказа тук?
— Надви ме лекомислието още от малък! — отговорил Али. — Оттогава бродя от страна в страна, от град в град, докато стигнах до този град, който се казва Ихтиан ал-Хутан. Хората му са щедри и състрадателни, помагат на бедния, дават му заеми и вярват във всяка негова дума. Аз им рекох: „Търговец съм! Изпреварих кервана и търся място, където да стоваря стоката си!“ Повярваха ми, отделиха ми място и аз запитах: „Може ли да ми заемете хиляда динара, докато дойде стоката ми!“ Дадоха ми! Отидох на пазара, видях някаква стока, купих малко от нея, на втория ден я продадох и спечелих петдесет динара! После купих друга. Сприятелих се с хората, завъртях алъш-вериш, умножиха се парите ми. Един умен мъж е казал: „Свят голям, злините и хитрините са разни!“ В страна, където никой не те познава, можеш да правиш каквото си искаш! Ако кажеш на някой: „Аз съм обущар, бедняк съм, вчера оставих Кайро!“, никой няма да ти повярва. Ако ли пък кажеш: „Докара ме ифрит!“, те ще те отбягват, ще си казват: „Този е ифритясал, който го доближи — лошо го чака!“ И тая лоша мълва ще засегне не само тебе, но и мене, защото знаят, че и аз съм от Кайро!