Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— А как ще го питаш? — запитал везирът.
— Имам аз един скъпоценен камък! Ще пратя да извикат този Мааруф. Ще му подам камъка. Ако го познае какъв е и каква е цената му — значи е богат! Ако пък не го познае — значи е мошеник и начаса ще го погубя!
Но ето вече утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят изпратил да извикат Мааруф, сложил го до себе си и запитал:
— Ти ли си Мааруф?
— Да! — отговорил той.
— Търговците твърдят, че си им взел шейсет хиляди динара!
— Така е!
— А защо не им върнеш парите?
— Нека дойде керванът ми — тогава ще им ги върна двойно! Ако искат в злато, ако искат в сребро, ако искат в стока! Комуто дължа хиляда, ще му дам две! Имам много стока!
— Търговецо! — протегнал ръка със скъпоценния камък царят. — Вземи това и кажи какво е и колко струва!
Камъкът бил колкото лешник, царят го бил купил за хиляда динара и се гордеел с него. Взел го Мааруф в ръка, подхвърлил го със съмнение и насмешка и го счупил, защото такъв камък е нежен и не понася удари.
— Ти защо счупи камъка? — викнал царят.
Засмял се Мааруф и отговорил:
— Че що за скъпоценност е това, царю честити? Един скъпоценен камък струва седемдесет хиляди динара! И не е ли поне колко орех — той не привлича окото ми! Как може да си цар и да наричаш това скъпоценен камък! Това е камъче, то струва, има-няма, хиляда динара! Но нека ти е простено — в тази страна сте бедняци и нямате наистина скъпи неща!
— А ти имаш ли такива скъпоценности, търговецо? — запитал царят.
— Много! — отговорил Мааруф.
Набъбнала още повече царската алчност и той запитал:
— А ще ми дадеш ли някой наистина скъпоценен камък?
— Ще дойде керванът ми — много ще ти дам! — отвърнал Мааруф. — Колкото искаш! Имам толкова, че без пари ще ти дам!
Зарадвал се царят и викнал на търговците:
— Вървете си по пътя и чакайте, докато дойде керванът — после елате и си вземете парите от мене! — след това повикал везира си и му наредил: — Бъди любезен с Мааруф! Заговори го, спомени му и за дъщеря ми, пък дано той да я поиска за жена! Тогава и ние ще станем богати!
— Царю честити! — възразил везирът. — Този човек не ми харесва! Откажи се, да не изгубиш дъщеря си за едното нищо!
Този везир преди бил молил царя да го ожени за дъщеря си. Бащата бил съгласен, ала девойката не склонила. Сега царят викнал:
— Предател такъв, ти не ми желаеш доброто, защото преди поиска дъщеря ми, а тя не пожела да се омъжи за тебе! Какво искаш? Да остане стара мома ли? Че да я вземеш в края на краищата пак ти? Как може човек да бъде измамник, щом позна цената на онзи камък и го строши, защото не му хареса! Когато влезе при дъщеря ми и види хубостта й, ще я обикне и ще я обсипе с богатства и драгоценности! А ти искаш да лишиш и мене, и щерка ми от това имане!
Везирът се изплашил от царския гняв и си казал: „Най-приятната миризма на кучето е кравешкото лайно!“ После отишъл при Мааруф:
— Негово величество царят те обикна! А той има хубава дъщеря, прелестна девойка! Иска да те ожени за нея! Какво ще кажеш?
— Добре, но нека изчака да дойде керванът ми! — съгласил се Мааруф. — Откупът за царски дъщери е голям! Непременно трябва да платя за нея поне пет хиляди кесии! Имам още нужда от хиляда кесии да ги раздам на бедните през първата ми брачна нощ! Хиляда кесии ще раздам на онези, които ще бъдат с мене в сватбеното шествие, за хиляда кесии трябва да се приготвят и гозби за войниците и всички останали! Имам нужда от сто скъпоценни камъка, които да подаря на царицата след първата ми брачна нощ, и още сто да раздам на неволници и слугини! Освен това трябва да облека сто оголели бедняци и да раздавам още и още милостиня! Всичко това може да стане чак след пристигането на кервана ми!
Върнал се везирът при царя и предал думите му. Царят плеснал с ръце и възкликнал:
— И след всички тези думи — пак ли ще го наречеш измамник?
— Да, царю, сигурен съм, че лъже! — отсякъл везирът.
Разгневил се царят, наругал го, викнал му:
— Или ще се откажеш от тая мисъл, или ще те погубя! Върни се и ми го доведи — аз съм го избрал!
Върнал се везирът при Мааруф и му казал:
— Ела да си поговорите с царя!
Обущарят се явил при царя, който му рекъл: