Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— И какво трябва да правя? — запитал Мааруф.
— Ще те науча! — отвърнал търговецът. — Ако всевишният Аллах е пожелал, утре ще ти дам хиляда динара, муле, което да яздиш, и роб, който да върви пред тебе. Аз пък ще седя между търговците и щом те видя, ще стана, ще те поздравя и ще ти целуна ръка — така ще те издигна в очите им! Ще те попитам за някаква стока: „Донесе ли от еди-какво си?“ Ти ми отговаряй: „Много!“, и още повече ще се въздигнеш пред тях! После ще кажа: „Намерете дюкян за стоката му!“ Ще те опиша като човек богат и щедър! А дойде ли при тебе просяк — ти му дай нещо! Така тукашните ще повярват на думите ми, ще те оценят като човек велик и щедър, ще те обикнат! После ще устроя пир с всички търговци в твоя чест — да се опознаете! Няма да мине и месец и ще имаш много пари!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на сутринта Али дал на Мааруф хиляда динара, облякъл го в хубави дрехи, качил го на муле, дал му един роб и казал:
— Нека съвестта ти е чиста: ти си ми другар и аз съм длъжен да ти окажа почит! Не си мисли за лоши неща, забрави какво ти е сторила жена ти, и не я споменавай!
Яхнал Мааруф мулето, робът тръгнал пред него, стигнали до портата на пазара. Всички търговци били насядали там, Али бил между тях. Щом го видял, той скочил, затичал се към него и рекъл:
— Добър ти ден, търговецо Мааруф, стопанин на богатства и раздаващ благодеяния! — целунал му ръка пред търговците и казал: — Братя! Представям ви търговеца Мааруф!
Всички го поздравили, Мааруф се въздигнал в очите им. Али му помогнал да слезе от мулето. Представял му ги един по един, като не преставал да го възхвалява.
— Той търговец ли е? — запитали го търговците.
— Не само това, но и повече! Неговите богатства са прочути навред сред търговците в Кайро! Има си съдружници в Индия, Синд и Йемен! Не за търговия е дошъл той в този град! Единствената му цел е да разглежда чужди страни. Няма нужда да броди из чужбина за пари, защото си има достатъчно злато, което огън не го гори! Аз ще бъда един от неговите слуги!
Така той продължавал да хвали Мааруф, един на друг те предавали хвалбите му, после се насъбрали около обущаря, започнали да го черпят. При него дошъл и началникът на пристана и го поздравил. И ето че Али го заразпитвал:
— Господарю, а дали носиш някое парче от еди-кой си плат?
— Много! — отговорил Мааруф.
А същия ден имало изложение на най-фините платове и Али го бил научил как се казват скъпите и как — евтините тъкани.
— Господине, а жълто сукно носиш ли? — запитал един търговец.
— Много! — отговорил Мааруф.
— А червено като кръв на газела?
— Много!
За каквото и да го запитали, той все казвал „Много“!
Ето че и някакъв просяк се развъртял между търговците. Един му дал един полусребърник, друг — един джадид. Но когато дошъл до Мааруф, той награбил шепа злато и му я подал. Просякът го възхвалил и си тръгнал, а търговците си рекли:
— Ама това са царски подаяния! Той даде на тоя просяк шепа злато, без да го брои! Ако не бе от най-големите богаташи, надали щеше да е толкова щедър!
След малко се появила някаква бедна женица. Той пак награбил шепа злато и й го подал. Вестта за него се пръснала между бедняците, те се завървили един след друг и той раздавал с шепи златото. Но ето че хилядата динара се свършили. Тогава той плеснал шепа в шепа и възкликнал:
— Доста хора в този град са бедни и нещастни! Ако знаех, че е така, щях да взема и други неща да им ги раздам! Боя се, че гурбетът ми ще се поудължи, защото нямам навик да връщам просяк с празни ръце! Ако дойде някой бедняк — какво ще му кажа?
— Кажи му, че Аллах ще му даде! — казал предводителят.
— Не, не такъв ми е обичаят! Сега ми стана мъчно! Смятах да преживея с тези хиляда динара, докато дойде керванът ми!
— Ти за това не се бой! — рекъл предводителят, извадил хиляда динара и му ги подал.
Започнал той пак да раздава пари на всеки бедняк, който минел, и така продължил, докато от минарето не призовали за обедна молитва. Всички влезли в джамията и се помолили, а той хвърлил остатъка от хилядата динара над главите на молещите се. Зачудили се търговците на огромната му щедрост. Тогава той се обърнал към друг търговец, взел и от него хиляда динара назаем. А Али го гледал какво прави, и не смеел дума да обели. Това продължило, докато от минарето не призовали за следобедна молитва. Той влязъл пак в джамията, помолил се и се простил с останалите си пари. Когато портите на пазара се затворили, той бил вече взел назаем пет хиляди динара, които раздал на хората. А на всеки, от когото вземал, казвал му.