Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Когато дойде стоката ми, ако искаш — ще ти ги върна в злато, пък ако искаш — в платове!
На другия ден излязъл по пазара, завъртял се около търговците, взел пари от тях и ги раздал на бедните. Това продължило двайсет дни и за това време той задлъжнял повече от шейсет хиляди динара! Нито стока идвала, нито нищо! Загрижили се хората за парите си, заговорили:
— Абе не дойде керванът на Мааруф! Докога той ще ни взема парите и ще ги раздава на бедняците?
— Я да поговорим със земляка му Али! — предложил един от тях, всички отишли при Али и запитали:
— Абе, Али, май керванът на Мааруф не пристигна, а?
— Почакайте, непременно ще дойде! — отвърнал Али, а когато останал насаме с Мааруф, му казал: — Слушай, какво правиш? Аз да изпечеш хляба ли ти казах, или да го изгориш? Хората ги хвана грижа за парите им! Взел си назаем шейсет хиляди динара и си ги раздал на бедните! Откъде ще върнеш заемите? Нито купуваш, нито продаваш?
— Какво толкова е станало? — запитал Мааруф. — Какво са шейсет хиляди динара? Щом дойде керванът, ще им ги върна! Ако щат в платове, ако ли не — в злато и сребро!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че търговецът Али възкликнал:
— Велик е Аллах! Нима имаш някакъв керван?
— Много! — отговорил Мааруф.
— Аллах да накаже и тебе, и нахалството ти! Затова ли те научих на тази приказка — да я казваш на мене! Сега ще разкажа на хората кой си!
— Ти върви и много не приказвай! — смръщил вежди Мааруф. — Нима съм беден? В кервана ми има толкова много неща!
Разгневил се Али и креснал:
— Нехранимайко! Как смееш да ме лъжеш без срам!
— Прави само това, до което ти стига ръката! — рекъл Мааруф. — Така или иначе, те трябва да почакат, докато дойде керванът ми, и тогава ще си вземат всичко с излишък!
Оставил го Али и си тръгнал, като си мислел: „Преди аз му благодарих пред хората! Ако сега взема да го ругая, ще бъда лъжец! Ще стане като онзи, за когото е казано: «Който и благодари, и ругае — два пъти лъже!»“ А търговците дошли при него и рекли:
— Ти говори ли с него, Али?
— Хора! — отвърнал им той. — Срам ме е от него! Нали и аз съм му дал хиляда динара — как да го заговоря? Ама и вие, като му давахте — съветвахте ли се с мене? Сами си търсете парите! Ако ли не — оплачете се на царя! Кажете му, че Мааруф е измамник — пък дано той ви отърве от него!
Отишли търговците при царя и му рекли:
— Царю честити! Дошли сме по такъв и такъв въпрос, искаме да се оплачем от еди-кой си човек! Той прави това и това! Ако бе някой скъперник, нямаше да си позволи да граби златото и да го раздава на бедняците! Но ако наистина е богат и честен — това ще си проличи, щом дойде керванът му! Винаги когато му споменем за някакъв плат, той казва: „Имам много от него!“ Времето минава, а от кервана му — ни вест, ни кост! Дължи ни вече шейсет хиляди динара и всичките ги е раздал на бедните! — и започнали да благодарят за щедростта на царя и да го възхваляват.
А този цар бил много алчен. Щом чул за щедростта на Мааруф, алчността го налегнала и той казал на везира си:
— Този търговец трябва да има ужасно много имане, щом е чак пък толкова щедър! Сигурно керванът му скоро ще пристигне! Тогава търговците ще се съберат около него и той ще пръсне всичко по тях! А аз имам по-голямо право над тези пари! Ще ми се да се сприятеля с него. Ще го оженя за дъщеря си и неговите пари ще се прибавят към моите!
— Царю честити! — рекъл везирът. — Аз пък мисля, че той е измамник! А измамникът разрушава огнището на алчния!
— Везире! — възразил царят. — Аз пък ще го изпитам, за да разбера дали е измамник или честен, дали е богат, или лъже!