Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не се извинявай по този начин! Хазната ми е пълна! Вземи ключовете й у себе си и харчи, колкото сметнеш за добре, обличай бедняците! Пък щом дойде керванът — прави каквото щеш, избирай дарове на жена си! Ще изчакам откупа, докато дойде керванът!
После наредил на шейх ул-исляма да обяви брака на Мааруф с дъщеря му и така царската щерка се омъжила за него. Започнали да подготвят веселбите. Царят наредил да украсят града, да ударят барабаните. Приготвили най-различни ястия. Търговецът Мааруф седял върху висок подиум, пред него се събрали танцувачки, фокусници, музиканти, а той заповядвал на хазнадаря:
— Давай злато и сребро!
И раздавал на всеки артист по шепа, дарявал бедни и нещастни, обличал оголели. Весела сватба се вдигнала, а хазнадарят не успявал да носи пари. Сърцето на везира без малко не се спукало от гняв, но не смеел нито дума да обели. Търговецът Али се чудел как може да се пръскат толкова пари, и прошушнал на Мааруф:
— Мааруф, ти си невъзможен нахалник! Не ти ли стига, че прахоса парите на търговците, ами се залови и с парите на царя!
— Ти не се меси! — рекъл Мааруф. — Щом пристигне керванът, ще върна на царя всичко похарчено!
Хвърлял той парите и си мислел: „Бог да ни пази, каквото ще става — да става, от съдбата си не можем да избягаме!“
Веселбата продължила четирийсет дни. На четирийсет и първия ден устроили тържествено шествие на невестата. Когато я довели при Мааруф, той започнал да пръска пари над главите на хората. Славна сватба била, а обущарят все хвърлял ли, хвърлял пари. Въвели го при царкинята, той седнал върху ложето, плеснал с ръце и застанал тъжен.
— Жив и здрав да си, господарю, но защо си замислен? — запитала го тя.
— Как да не съм замислен, когато баща ти така обърка работите, че сега сякаш жъна зелена нива! — отговорил той.
— Кажи ми какво направи баща ми с тебе! — настояла тя.
— Въведе ме при тебе, преди да е дошъл керванът ми! Исках да раздам поне сто скъпоценни камъка на неволниците ти, та да се радват. Това е обичай, за да се възвиси името ти!
— Не мисли за това! — рекла тя. — Мен това не ме засяга! Нима ще ме оставиш и аз да чакам кервана ти? А скъпоценните камъни — каквото си мислил да правиш с тях, ще го направиш, когато пристигнат стоките ти!
Тя се разсъблякла. Той седнал на постелята, посегнал да я погали, двамата се посборичкали, той хванал коленете й, тя седнала в скута му, засмукала с устни устните му — че в такъв миг човек забравя и баща, и майка. Той я притиснал към гърдите си, долепил я до себе си и наборил с устни устните й — сякаш мед капела от устата й, пъхнал ръка под дясната й мишница — а телата им страстно желаели да се съединят. Погалил я по високите гърди, плъзнал с ръка между бедрата й, разтворил ги, насочил топа си, изохкал дълбоко, поставил снаряда, запалил фитила, влязъл през иглена дупка в къщата, лумнал огън и къщата рухнала с четирите си колони, защото се стигнало дотам, където човек за нищо и не пита. Викнала високо царската дъщеря — че и без такъв вик не може! Търговецът Мааруф отнел така моминството й и тази нощ останала незабравима и за двамата.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на следващия ден Мааруф влязъл в хамама, изкъпал се, облякъл царски одежди и влязъл в царския диван. Всички му станали на крака, благословили го, а той седнал до царя и запитал:
— Къде е хазнадарят?
— Ето го, идва към тебе! — отговорили му.
— Донеси дрехи и облечи всички везири, емири и сановници! — разпоредил се той.
Донесли му всичко, което поискал, и той дарявал одежди на всеки според сана му. Притеснил се много хазнадарят и влязъл при царя и везира, докато Мааруф го нямало. Целунал земята пред владетеля и рекъл:
— Царю честити, искам да ти съобщя нещо, което, ако не ти го кажа, много ще ме ругаеш! Хазната вече се изпразни. Там останаха много малко пари — след десет дни ще я заключа съвсем празна!
— Везире! — заговорил царят. — Керванът, в който е нашето спасение, закъсня! Никаква вест няма от него!
Засмял се везирът и рекъл:
— Царю! Май само ти не забелязваш какви ги върши този лъжец и измамник! Че той няма нито керван, нито каквото и да е! Но продължава да те мами и да пръска парите ти! Ожени се за дъщеря ти без никакъв откуп!
— Везире, а какво да сторим, че да разберем какъв е истинският му хал?