Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Веднъж тя му рекла:
— Ей, Мааруф! Искам тази нощ да ми донесеш кунафа, полята с пчелен мед!
— До довечера ще ти я донеса! — рекъл Мааруф. — За бога, днес още нямам пари, но все някак ще я оправим!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че жената на Мааруф рекла:
— Хич не ме е еня имаш ли пари! Искам кунафа с пчелен мед, и толкоз! Върнеш ли се без кунафа, нощта ще ти се стори подобна на щастието, което спечели, когато се ожени за мене!
Излязъл си той от къщи, а мъката тежала в душата му. Отворил работилницата си и промълвил:
— Моля ти се, боже, дай ми поне толкова печалба, колкото струва тази проклета кунафа, за да ме отървеш от злобата на проклетата ми жена през нощта!
До пладне никой не му донесъл работа. Дострашало го още повече от жена му, затворил дюкяна и мислите му се объркали, разтревожил се, че нямал пари дори за хляб. Застанал пред дюкяна на сладкарина, очите му се налели със сълзи. Видял го сладкарят и запитал:
— Ей, майсторе! Какво ти е, та плачеш? — разказал му Мааруф за станалото, а сладкарят се засмял: — Не бой се! Колко ратла искаш?
— Ами пет ратла… — отговорил обущарят.
Отмерил му сладкарят пет ратла кунафа и рекъл:
— С масло е, но нямам пчелен мед! Имам петмез от тръстика — по-сладък е и от мед! Хич няма да е зле и с петмез!
Засрамил се Мааруф — все пак му давали нещо като заем, и измърморил:
— Ами давай я с петмез тогава!
Изпекъл му сладкарят кунафата с масло, натопил я в петмез и тя станала дар за царе!
— Искаш ли още хляб и сирене? — запитал сладкарят.
— Ами искам… — измърморил смутен Мааруф.
Дал му той четири питки, буца сирене за един полусребърник, а кунафата струвала още десет полусребърника. Рекъл му:
— Обущарю, ще запиша в сметката ти петнайсет полусребърника! Иди при жена си, зарадвай я! Два-три дни ще те изчакам — все Аллах ще ти прати печалба! Само не се притеснявай пред жена си!
Взел Мааруф кунафата, хляба и сиренето и си тръгнал с бодър дух, като си казвал: „Хвала на Аллаха за това, което ми даде!“ Влязъл при жена си и тя го запитала:
— Донесе ли ми кунафа?
— Да! — отговорил той и поставил кунафата пред нея.
Тя я погледнала, видяла, че е с петмез, и викнала:
— Не ти ли казах да ми я донесеш с пчелен мед? Винаги ми правиш напротив! Ти си я поръчал с петмез!
Извинил й се той и рекъл:
— Ама аз я взех с отсрочка в плащането!
— Глупости! — креснала тя. — Аз я ям само с пчелен мед! — ударила го през лицето с кунафата и завикала: — Отивай, нещастнико, донеси ми друга! — блъснала го по челюстите, счупила му един зъб, кръв потекла по гърдите му. В силен гняв той я бутнал лекичко по главата, но тя го сграбчила за брадата и завикала: — Помощ, мюсюлмани!
Влезли съседите, откъснали ръката й от брадата му, започнали да я корят, викнали й:
— Абе ние винаги ядем кунафа с петмез! Не те ли е срам!
Помирили ги, но когато си заминали, тя се заклела, че няма да хапне ни хапка от кунафата. А него вече глад го морял и си помислил: „Ти се закле да не ядеш, ама аз пък ще ям!“ Започнал да яде. А тя рекла:
— Ако е пожелал Аллах, отровна да е трапезата ти и да разкъса големия ти корем!
— Нищо няма да ми стане! — разсмял се той. — Ти се закле, че няма да хапнеш от тази кунафа! Аллах е щедър! Ако пък той е пожелал утре вечер да ти донеса кунафа с мед, ще си я изядеш сама!
Така започнал да я подкача, тя го ругала до сутринта, а накрая запретнала ръкави и силно го плеснала.
— Чакай де! — викнал той. — Друга ще ти донеса!
Отишъл в джамията, помолил се, отишъл в работилницата, отворил я, приседнал, но не успял да се огледа, когато се появили двама стражи на кадията.
— Стани да поговориш с кадията! — рекли те. — Жена ти му се оплака, че си бил такъв и онакъв!…
Надигнал се Мааруф и рекъл:
— Всевишният Аллах да я накаже!
Тръгнал с тях. Влязъл при кадията. Видял там жена си със скръстени ръце, шията й била зацапана с кръв, плаче и бърше сълзите си.