Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Хора, душата не е напуснала този човек! Това е някой от избраниците големци! Ако е пожелал Аллах, има надежда да оживее!
Поел го на ръце, облякъл го, стоплил го, започнал да го лекува. Три дни път минали, докато Абдуллах се свести, но бил загубил памет и бил много слаб. Керванджията го лекувал с билките, които познавал. Трийсет дни пътували и толкова още, отдалечили се от Басра. Влезли в град на име Аудж, който се намирал в страната Персия. Спрели в хан, постлали му, а той цяла нощ лежал и охкал. От това охкане хората в хана не могли да заспят. Когато се съмнало, при керванджията дошъл привратникът на хана и рекъл:
— Какво му е на този болен, че не ни остави да спим?
— Намерихме го на пътя край морето удавен! — отвърнал керванджията. — Лекувах го, без сили останах, но той не се излекува!
— Ами покажи го на Раджиха! — рекъл привратникът.
— Коя е тази Раджиха?
— Тя е девица шейх! Викаме й шейха Раджиха! Когато някой се разболее, водят го при нея! Той остава там една нощ и излиза излекуван, сякаш нищо не му е било!
— Заведи ме при нея! — помолил керванджията.
— Вземи болния си! — понесъл керванджията болния си, привратникът на хана тръгнал пред него. Стигнали някакъв сокак с малка къщичка, където хората влизали с оплаквания, а излизали развеселени. Влязъл привратникът вътре и запитал: — Ще позволиш ли, шейха Раджиха, да приемеш този болен?
— Доведи го! — отговорила тя. — Нека дойде зад завесата!
Влязъл с мъка Абдуллах вътре, погледнал жената и що да види — това било жена му, която си бил взел от Каменния град! Познал я той, познала го и тя. Тя го поздравила, той също я поздравил и запитал:
— Кой те доведе дотук?
— Когато видях, че братята ти са те хвърлили в морето, за да запазя себе си от тях, се хвърлих след тебе! — отговорила тя. — Спаси ме моят шейх Абул Абас ал-Худр! Той ме доведе до това селище и ми разреши да лекувам болни. Тръгна из града и викна: „Който има болест — нека иде при шейха Раджиха!“ А на мен каза: „Живей тук, докато дойде времето, когато при теб ще дойде мъжът ти!“ Когато при мене идваше някой болен, аз го разтривах и той оздравяваше. Сега съм на почит и уважение, всички в тази страна търсят лек от мене!
Тя го разтрила и той със силата на всевишния Аллах се излекувал.
А Худр продължавал да се появява при нея всяка петъчна вечер. Пък вечерта, когато двамата се срещнали, било петък. Когато се мръкнало, те седнали и си похапнали, пък после почакали Худр. Той дошъл, взел ги от селото и ги отнесъл в Басра, в двореца на везира Абдуллах бен Фадл.
На сутринта Абдуллах огледал двореца и видял, че е неговият. Чул човешки глас. Надникнал през прозореца и видял братята си заковани на портите му…
А така било, защото, когато го хвърлили в морето, двамата братя заплакали, заридали:
— Онази мома джин отвлече брат ни в морето!
После приготвили дар и го пратили на халифа, като му съобщили онова, което уж било станало, и поискали поста на брат си в Басра за себе си. Халифът пратил да ги повикат. Довели ги пред него и те му разказали измислицата си. Разгневил се емирът на правоверните, призори извикал вождовете на джиновете и те послушно се появили пред него. Запитал ги за Абдуллах и те му се заклели, че нищо лошо не са му сторили. Дошла и Саида, която разказала на халифа какво се е случило. Той пуснал джиновете да си ходят, на другия ден наредил да набият жестоко Насир и Мансур и те всичко си признали. Разгневил се халифът, викнал:
— Отведете ги в Басра и ги заковете върху портата на Абдуллах!
Абдуллах наредил да погребат братята му, метнал се на коня и отишъл в Багдад, където разказал на халифа историята си. Халифът довел кадия и свидетели и го оженил за девойката, която си бил довел от Каменния град. Дълго живял най-малкият брат с нея в Басра, докато при тях не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Хвала на Вечно живия, който не умира!…
Приказка за Мааруф обущаря
Разказват също, царю честити, че в град Кайро живял обущар, който кърпел стари обувки. Той се казвал Мааруф. Имал си жена на име Фатима, но я наричал Айра, защото била зла, малко се притеснявала и много приказвала. Тя управлявала мъжа си. Всеки ден по хиляда пъти го кълняла и ругаела. А той бил беден. Спечелел ли нещо отгоре — на нея го давал, но спечелел ли малко, тя си отмъщавала през нощта, като не му давала да докосне тялото й и превръщала вечерите му в кошмар. За такива като нея поетът е казал: