Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Слушай, братко! — рекъл Насир. — Докога ще се подчиняваме на Абдуллах, който притежава толкова сила и власт? Беше търговец — стана емир! Беше дребосък — стана голям човек! А ние не растем — нямаме нито мощ, нито тежест! Все той е най-добрият, а ние сме си все на същото място! Нищо не остава от него за нас! Ще постигнем напредък само ако го убием! Направим ли го, ще станем господари на всичко, ще приберем всички скъпоценности от неговите хазни! После ще си ги разделим, ще приготвим дар на халифа, ти ще станеш наместник в Куфа, а аз — в Басра! Всеки ще си има свой сан!
— Право казваш! — съгласил се Мансур. — Но как да го погубим?
— Нека устроим пир у един от нас! — предложил Насир. — Ще го поканим, ще го забавляваме с приказки — накрая сърцето му ще се стопи от безсъница! Тогава ще му постелем, а щом заспи, ще се нахвърлим върху него, ще го удушим, ще го хвърлим в морето, а на сутринта ще кажем: „Сестра му, джинът, дойде при него и каза: «Ти, човешки разбойник, кой ти е позволил да се оплакваш от мене пред емира на правоверните? И той е цар като всички нас! Но първо ще убия тебе, пък после ще видя какво ще правя с емира на правоверните!» След това го грабна, земята се разцепи и тя се вмъкна в нея!“ После ще пратим вест на халифа и той ще ни назначи на неговото място! След време ще му пратим скъпоценен дар и ще му поискаме и властта в Куфа!
Така се договорили те да погубят брат си. Насир приготвил богат пир и рекъл на Абдуллах:
— Братко, молим те заедно с Мансур, не ми скършвай хатъра, бъди ми гост в дома ми! Така ще мога да се гордея! Хората ще кажат, че Абдуллах е пил и ял на трапезата на брат си Насир — а това ще ме възвиси в очите им!
— Добре, братко! — съгласил се Абдуллах. — Само скъперникът отказва гостоприемства! — после се обърнал към брат си Мансур: — Ще дойдеш ли с мен в дома на брат ни Насир — ще ядем и пием като негови гости и няма да му скършим хатъра!
— Братко! — заговорил Мансур. — Няма да тръгна с тебе, преди да ми се закълнеш, че след като излезеш от къщата на Насир, ще дойдеш и в моя дом, където ще ядем и пием и ти ще бъдеш мой гост! Нима Насир ти е брат, а аз не съм? Както не скършваш неговия хатър, така няма да скършиш и моя!
— Така да бъде! — съгласил се Абдуллах. — Изляза ли от дома на брат ни, ще вляза в твоя дом! Както той ми е брат, така си ми и ти!
На следващия ден Абдуллах възседнал коня си, извикал брат си Мансур и отишли в къщата на брат си Насир. Той ги поканил на трапезата, яли, пили и се веселили. Така цял ден изкарали в ядене и пиене, във веселби и игри до вечерта, когато седнали да си поприказват. Веднъж Мансур разказвал случка, втори път Насир разказвал случка, а Абдуллах слушал. Тримата останали сами, войниците се разотишли из стаите. Така продължили, докато от безсъницата сърцето на Абдуллах капнало и сънят го победил…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Насир приготвил на брат си постеля, той се съблякъл и заспал. Двамата го изчакали, скочили и се нахвърлили върху него. Събудил се той и като видял, че притискат гърдите му, викнал:
— Какво е това, братя?
— Не сме ти братя и не те познаваме! — викнали те. — По-добре ще е да умреш!
Притиснали гърлото му и го задушили. Той престанал да се движи и изгубил свяст. Те го помислили за умрял. Дворецът бил край морето и те набързо го хвърлили във водата. Но когато паднал сред вълните, Аллах му пратил един делфин, който бил свикнал да се навърта около двореца, защото шахтата за нечистотиите се изливала в морето през един отвор. Всеки път, когато готвачите колели някакво животно, те изхвърляли в морето вътрешностите му през този отвор, и делфинът идвал и поглъщал всичко, което плувало. През него ден заради пира в морето били хвърлени много остатъци и делфинът се бил наситил повече от всеки друг ден. Щом чул плясък в морето, той бързо доплувал, видял човешко същество и му хрумнало да го качи на гърба си. Пресякъл с него морето, стигнал до отсрещния бряг и там го хвърлил на сушата. Мястото било насред път. Минал керван, хората видели изхвърления човек край морето и рекли:
— Тук има удавник! Морето го е изхвърлило на брега!
Събрали се около Абдуллах, керванджията бил добросърдечен мъж с проникновен ум, който разбирал от различни науки, а особено сведущ бил в лечителството. Той поразгледал удавника и рекъл: