Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Или най-близкото до тях, което светът щеше да притежава отново.
Навани вдигна вежда — очевидно невярваща.
— Кълна се, че е истина — продължи Шалан — в десетото име на Всемогъщия.
— Това е обезпокоително. За Сияйните, за Вестителите и за Пустоносните се предполага да са изчезнали. Ние сме спечелили войната.
— Знам.
— Ще се заема с това — рече Навани и почука, та кочияшът да спре возилото.
Дъждовният сезон започна.
Непрестанен дъжд. Каладин го чуваше в стаята си, като приглушен шепот. Слаб, противен дъждец, без яростта и страстта на истинската буря.
Той лежеше в тъмното, слушаше потропването и усещаше как кракът му тупти. В помещението нахлу влажен студен въздух и той се пресегна за донесените от снабдителя допълнителни одеяла. Сви се и опита да спи, но след като проспа повечето от вчерашния ден, деня на потеглянето на войската на Далинар, се оказа съвсем буден.
Не обичаше да е ранен. Не се предполагаше той да си почива в леглото. Никога повече.
Сил…
Дъждовният сезон бе лошо време за него. Дни наред си затворен вътре. Постоянно мрачното небе май му се отразяваше повече, отколкото на останалите, и го правеше отпуснат и безразличен.
На вратата му се почука. Каладин погледна в мрака, после приседна и се настани на своята скамейка-легло.
— Влез — каза той.
Вратата се отвори и вътре влезе шумът на дъжда — като хиляди леки стъпки. Звукът бе придружен от много малко светлина. Надвисналото небе на Дъждовния сезон държеше земята в постоянен здрач.
Влезе Моаш. Както винаги в Броня.
— В името на Бурите, Кал. Да не спеше? Извинявай.
— Не, буден бях.
— В мрака?
Каладин сви рамене. Моаш затвори вратата, но свали ръкавица и я окачи на кукичка на кръста на Бронята си. Бръкна в някаква гънка в метала и извади шепа сфери, за да си осветява пътя. Богатство, което би изглеждало немислимо на мостовите, сега беше джобни пари за Моаш.
— Не би ли трябвало да охраняваш краля? — попита Каладин.
— От време на време — нетърпеливо обясни Моаш. — Разпределиха нас петимата на пост пред стаята му. В самия дворец! Каладин, та това е съвършено!
— Кога? — тихо попита Каладин.
— Не искаме да проваляме похода на Далинар — започна Моаш, — тъй че ще чакаме, докато се отдалечи достатъчно, може би докато се сблъска с неприятеля. Така той ще бъде зает и няма да се върне, щом получи новини. По-добре е за Алеткар да успее да победи паршендите. Ще се завърне герой… и крал.
Каладин кимна и му призля.
— Всичко сме предвидили — продължи Моаш. — В двореца ще вдигнем тревога, че е бил видян Убиецът в бяло. После ще направим като последния път — ще пратим всички слуги да се крият в стаите си. Никой няма да бъде наблизо, за да види какво правим, никой няма да бъде наранен, а и всички ще вярват, че зад това стои шинският убиец. Такова стечение на обстоятелствата и с молитви не бихме могли да докараме! А и ти не трябва да вършиш нищо, Кал. Гробовния каза, че твоята помощ няма да му бъде необходима.
— Та защо си тук тогава? — попита Каладин.
— Просто исках да те видя — отвърна Моаш и се приближи. — Вярно ли е това, което казва Лопен? За твоите… способности?
Проклет хердазиец. Лопен бе останал — заедно с Дабид и Хобер — да поддържа казармите и да наглежда Каладин. Явно са говорили с Моаш.
— Да — призна Каладин.
— Какво стана?
— Не съм сигурен — излъга той. — Обидих Сил. Не съм я виждал от дни. Без нея не мога да вдишвам Светлина на Бурята.
— Някак ще трябва да оправим тая работа — отбеляза Моаш. — Или това, или вземаме Броня и Меч за теб.
Каладин вдигна поглед към приятеля си.
— Моаш, мисля, че ме напусна заради заговора за убийството на краля. Не смятам, че един Сияен може да бъде замесен в нещо такова.
— Не трябва ли един Сияен да се старае да върши това, което е правилно? Дори и то да означава трудно решение?
— Понякога се налага в името на по-голямото добро да бъде пожертван живот — заяви Каладин.
— Да, точно така е!
— Това каза и Амарам. По отношение на моите приятели, които той уби, за да опази тайните си.
— Е, това явно е различно. Той е светлоок.
Каладин изгледа Моаш — очите му бяха изсветлели като на кой да е Сиятелен господар.
— Такъв си и ти.
— Кал — подзе Моаш. — Притесняваш ме. Не казвай такива неща.