Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Трябва да открия как тези карти се съотнасят една с друга, помисли си тя. За предпочитане е да има множество отправни точки. Ако можеше да определи в Пустите равнини две места със съответствия върху картата ѝ на Дома на Бурите, щеше да може да прецени колко голям е бил градът — старата карта нямаше мерки — и да го наложи върху картата на Равнините. Това щеше да направи Пустите равнини донякъде разбираеми.
Портата на Обета наистина привличаше вниманието ѝ. Според Ясна на картата на Дома на Бурите Портата била представена от кръгъл, подобен на подиум диск откъм югозападната страна на града. Дали някъде на въпросния подиум имаше врата? Вълшебни двери за Уритиру? Как ли ги е отварял и затварял един от Рицарите?
— Ммм — обади се Шарка.
Каретата на Шалан забави ход. Тя се намръщи и отиде до вратата с намерението да надзърне през прозорчето. Вратата обаче се открехна и показа Сиятелната Навани, застанала права; сам Далинар я пазеше с чадър.
— Би ли имала нещо против компанията ми? — попита Навани.
— Съвсем не, Сиятелна — отвърна Шалан и се засуети да събира записките и книгите си, попилени по всички седалки. Навани нежно потупа Далинар по ръката, изкачи се в каретата и си избърса краката с кърпа. Тя приседна веднага щом Далинар затвори вратата.
Отново потеглиха и Шалан се зарови в книжата си. Какви бяха отношенията ѝ с Навани? Тя бе леля на Адолин, но и имаше връзка с баща му. Следователно се падаше нещо като бъдеща свекърва на Шалан, въпреки че според воринските обичаи Далинар никога нямаше да може да се ожени за нея.
Седмици наред Шалан опитваше да застави тази жена да я изслуша и не успя. Сякаш вече ѝ бяха простили донасянето на новината за смъртта на Ясна. Това означаваше ли, че Навани я… харесва?
— И тъй — неловко започна Шалан — Далинар Ви е заточил в каретата, за да Ви предпази от натъртване, както Адолин направи с мен?
— Натъртване? В името на Небесата, не. Ако някой трябва да се вози в каретата, то това е Далинар. Когато се наложи да се сражаваме, ще ни трябва отпочинал и готов. Дойдох, защото е доста трудно да се чете на дъжда.
— О.
Шалан се размърда на мястото си.
Навани я огледа и най-накрая въздъхна.
— Пренебрегвах неща, които не биваше да пренебрегвам — обясни по-възрастната жена. — Понеже ми причиняваха болка.
— Съжалявам.
— Няма за какво да се извиняваш.
Навани протегна ръка към Шалан.
— Може ли?
Шалан погледна купчината бележки, диаграми и карти. Колебаеше се.
— Заета си с работа, която очевидно смяташ за много важна — тихо продължи Навани. — Според изпратените от теб бележки — търсеният от Ясна град? Може би мога да ти помогна да изтълкуваш намеренията на дъщеря ми.
Имаше ли в тези страници нещо, което да посочи Шалан и да разкрие силите ѝ? Действията ѝ като Воал?
Не смяташе. Проучваше Сияйните рицари като част от всичко, но търсеше средището на властта им, следователно това беше наред. Тя колебливо предаде книжата.
Навани ги прелисти на светлината на сферите.
— Подреждането на тези бележки е… занимателно.
Шалан се изчерви. Подреждането ѝ беше разбираемо за нея. Докато Навани гледаше записките, Шалан усети как я обзема необичайно притеснение. Искаше помощта на Навани — само дето не я просеше. Както и да е, сега се чувстваше така, сякаш тази жена се намесва. Това вече беше работата на Шалан, нейно задължение, нейно проучване. Сега, когато явно бе превъзмогнала скръбта си, щеше ли Навани да настои тя да поеме изцяло нещата?
— Мислиш като художник — продължи тя. — Мога да го видя в начина, по който събираш бележките си. Е, предполагам, че не мога да очаквам всичко, което вършиш, да бъде записано точно както на мен ми се иска. Вълшебни двери към друг град? Ясна наистина ли вярваше в това?
— Да.
— Хмм — продължи Навани. — Тогава вероятно е истина. Това момиче нямаше нито веднъж добрия вкус да бърка достатъчно дълго време.
Шалан кимна, погледна бележките и се притесни.
— О, не бъди тъй докачлива — рече Навани. — Няма да ти отмъкна работата.
— Толкова ли съм прозрачна? — попита Шалан.
— Това проучване очевидно е много важно за теб. Предполагам, Ясна те е убедила, че съдбата на света зависи от отговорите, до които се доберете?