Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Господарке! — рекъл той. — Заклевам те да почакаш, за да ти изясня защо го сторих, пък после ти прави каквото искаш с мене!
— Казвай! — наредила тя.
— Царят на простосмъртните, халифът и емир на правоверните Харун ар-Рашид, ми нареди да не ги бия тази нощ! — заговорил Абдуллах. — Той ти праща поздрави и ми даде писмо, за да ти го предам! Подчиних се на волята му — подчинението пред емира на правоверните е дълг на всеки мюсюлманин! Ето — прочети го, пък после прави каквото искаш!
Подал й писмото, тя го взела, прочела го, а в него било написано: „В името на Аллах, милостивия и милосърдния!
От царя на простосмъртните Харун ар-Рашид до Саида, дъщерята на Червения цар.
Този мъж прости на братята си и се отказа от властта си над тях. Аз отсъдих да се помирят, пък щом има помирение — отпада и наказанието! Отсъждам да не предприемаш повече нищо! Щом вярваш в Аллах и неговия пратеник, трябва да се подчиниш! Моята воля е да им простиш! Знак на твоето подчинение ще бъде снемането на магията от тези двама мъже, за да ги приема утре свободни! Ако не ги освободиш, утре аз сам ще ги освободя напук на тебе с помощта на всевишния Аллах!“
— Абдуллах — възкликнала Саида, — няма да предприема нищо, преди да отида при баща си — ще му покажа писмото и бързо ще се върна!
Земята се разтворила под нея и тя изчезнала. Отишла при баща си, разказала му за станалото и му показала писмото на халифа. Той го целунал, допрял го до главата си, прочел го и рекъл:
— Дъще! Повелята на халифа е изречена, длъжни сме да изпълним волята му! Не можем да не го послушаме! Ако той ни се разгневи, ще загинем до един! Не слагай върху гърба ни грях, който не можем да носим! Иди при онези мъже и ги освободи начаса!
— Татко, а какво ще направи царят на простосмъртните, ако ни се разгневи? — запитала Саида.
— Разни неща може да направи той с нас, дъще! — отговорил той. — Първо, той е човек и затова стои на по-предно място от нас пред Аллаха! Второ — той е наместник, халиф на Аллаха! Трето, неговата утринна и другите му молитви са много по-силни от нашата. Дори да съберем срещу нещо всички джинове, те не могат да му сторят зло! А той, ако ни се разгневи, ще направи два метана в утринната си молитва, ще ни повика с един-единствен вик и ние ще се съберем покорни пред него, ще бъдем като овце в ръцете на месар! Ако поиска, той ще ни нареди да напуснем родните си места и да се преместим в някоя дива земя, където няма да можем да преживеем. Ако иска да ни погуби — ще ни нареди да се погубим и ние сами ще се избием един друг. Не ставай причина заради двама мъже да изпогинем всички! Иди и ги освободи, преди върху нас да се е стоварил гневът на емира на правоверните!
Върнала се Саида при Абдуллах бен Фадил и му казала:
— Приемаме волята на емира на правоверните и се молим той да остане доволен от нас! — извадила тас, сипала в него вода, произнесла заклинанията, поръсила кучетата и промълвила: — Излезте от кучешкия си образ и се върнете в човешки образ!
Двете кучета тутакси се превърнали в хора, силата на магията паднала от тях.
— Свидетелствам, че няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник! — възкликнали двамата, втурнали се да целуват ръцете и нозете на брат си и да го молят за прошка.
— Вие сами си изтърпяхте прошката! — казал им той.
Двамата се разкаяли най-сърдечно и рекли:
— Бог ни наказа каквото сме си заслужили!
Така те плакали и съжалявали за стореното, а той ги запитал:
— А какво направихте с девойката, която доведох от Каменния град?
— Когато дяволът ни съблазни и ние те хвърлихме в морето, се скарахме за нея! — отговорили те. — Всеки от нас искаше да я вземе за своя жена! Щом разбрала защо се караме и че сме те хвърлили в морето, тя излезе от трюма и ни каза: „Не спорете заради мене! Не съм на никого от вас! Мъжът ми отиде в морето и аз ще го последвам!“ После се хвърли в морето и се удави.
— Тя е умряла като мъченица! — възкликнал Абдуллах и горчиво заплакал, а после промълвил: — Не е било справедливо да се карате кой да вземе жена ми!
— Грешни сме! — отговорили двамата. — Бог ни наказа за стореното. Това ни е предопределил Аллах още преди да ни създаде!
Абдуллах приел смирението им, а Саида възкликнала:
— Нима им прощаваш?
— Сестро! — рекъл той. — Онова, което е предопределено, подлежи на прошка — такава е цената на всичко пред Аллаха!
— Пази се от тях! — предупредила го тя. — Те са предатели!