Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Сбогувала се с него и си отишла…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абдуллах бен Фадил прекарал цялата нощ с братята си. Тримата яли, пили и се веселили. Когато слугите ги видели, разбрали, че той е бил с братята си. Поздравили ги и казали на емир Абдуллах:
— Владетелю, Аллах да те благослови, че си се срещнал със скъпите си братя! Но къде бяха те досега?
— Те са същите, които видяхте в образа на кучета! — отговорил той. — Хвала на Аллаха, който ги отърва от затвора им и от страшните мъчения!
Отвел ги при Харун ар-Рашид. Влезли при него, целунали земята пред нозете му.
— Добре дошъл, емир Абдуллах! — рекъл халифът. — Разкажи ми какво ти се случи през тази нощ!
— О, емир на правоверните! — заговорил Абдуллах. — Аллах да възвеличи мощта ти! — разказал му всичко, което му се било случило през нощта, и продължил: — И ето ги пред тебе, господарю!
Огледал халифът двамата момци и рекъл:
— Аллах да те възнагради от ръцете ми, Абдуллах! — после укорил двамата братя за онова, което били направили с брат си, те го помолили за прошка и той рекъл: — Абдуллах, назначи братята си за свои помощници и бъди техен учител! — тях пък посъветвал да се вслушват в съветите на брат си, надарил ги щедро и наредил да тръгнат за Басра. Тримата напуснали щастливи халифа, а той се зарадвал от полезните изводи, които си извлякъл, после рекъл: — Право е казано, че трудностите са наречени да са от полза за хората!
Абдуллах бен Фадил напуснал Багдад заедно с братята си. Пристигнал в своя град. Наизлезли големци и избраници да го посрещнат, хората възхвалявали емира, а той пръскал злато и сребро. Всички отправяли молитви за негово здраве, а никой не обръщал внимание на братята му. Ревност и завист обхванала сърцата им. Абдуллах забелязал това, но си затварял очите, а колкото повече им угаждал, толкова повече растели тяхната злоба и завист. За такива случаи е казано:
На всеки от двамата той дал по един невиждан сарай, предоставил им свита, слуги и неволници, бели и черни роби — по четирийсет души. На всеки дал и по петдесет жребеца от най-отбраните коне. Имали си нахлебници и придружители. Упълномощил ги да събират данъците, дал им големи плати, направил ги свои първи помощници…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че веднъж Абдуллах казал на братята си:
— Братя, всички ние сме равни! Властта тук, след Аллаха и халифа, е дадена на мене и на вас! Управлявайте Басра и когато съм тук, и когато ме няма! Но щом съдите, трябва да се водите от думите на Аллах! Горко ви, ако станете потисници — щом има тирания, страната залинява, ако ли пък справедливостта процъфтява, какви ли не чудеса стават! Ако се провалите, това ще бъде и мой провал! Ако искате да вземете пари от хората — по-добре ще е да ги вземете от мене, ще ви дам повече, отколкото имате нужда! Аллах да е щедър към онзи, който е казал следните стихове:
Така поучавал той братята си и дори си мислел, че поради съветите те са го обикнали повече. Оказвал им все по-голяма почит, те правели същото към него, но завистта им растяла. Веднъж заговорили помежду си: