Сияйни слова

Но книгата. Книгата беше чудесна. И я вбесяваше.

Но какво е „злото проявление на превъзходството“, довело до Измяната?, попита се тя и си записа думите в бележника. Беше вторият ден от придвижването им из Равнините и тя се съгласи да се вози в предоставената от Адолин карета — сама, въпреки че той се зачуди защо ли тя не иска прислужницата до себе си. Шалан не желаеше да обяснява за Шарка на момичето.

В книгата имаше глава за всеки от ордените на Сияйните рицари, с обяснения за техните обичаи, умения и държане. Писателят признаваше, че много от нещата са слухове — книгата бе писана двеста години след Измяната, и по това време събитията, преданията и суеверията се бяха смесили изцяло. Освен това бе написана на старо наречие на алетския, с първописмото — предшественик на истинските женски писмена на настоящето. Тя прекарваше доста от времето си в отделяне на значения и от време на време викаше някого от учените на Навани за определения или тълкувания.

Въпреки това научи много. Например — всеки орден е имал различни Идеали или степени, за да уточни издигането. Някои са били определени, а други — оставени на тълкуването на духчетата. Освен това някои ордени са били съставени от отделни хора, докато други — като Бягащите по вятъра — са действали на отряди и са имали йерархия.

Тя се отпусна и се замисли за описаните сили. Щяха ли и останалите да се появят в този случай? Както при нея и при Ясна? Мъже, умеещи да се носят леко над земята, все едно нямат тежест; жени, които могат да стопят камък с едно докосване. Шарка ѝ даде някои нови прозрения, но ѝ беше от полза предимно с уточненията си кое звучи правдоподобно и кое в книгата е основана на слухове грешка. Паметта му бе непълна, но ставаше все по-добра; щом чуеше какво пише в книгата, той често си припомняше повече.

Точно сега бръмчеше доволно на седалката до нея. Каретата удари бабуна — мястото беше неравно — но в каретата поне можеше да чете и едновременно да си води бележки по други книги. Това щеше да е невъзможно при езда.

Все пак возилото я караше да се чувства затворена. Не всеки, който опитва да се грижи за теб, опитва да стори извършеното от баща ти, твърдо си каза тя.

Разбира се, натъртването, за което предупреждаваше Адолин, не се получи. Отначало усети лека болка в бедрата заради придържането на седлото, но Светлината на Бурята я премахна.

— Ммм — измърка Шарка и се покатери на вратата на каретата. — Идва.

Шалан погледна през прозореца и усети капка вода на лицето си. Камъните потъмняха от дъжда. Скоро въздухът се изпълни с неспирен дъждец — лек и приятен. Беше по-студен, но ѝ напомни някои от дъждовете в Я Кевед. Явно тук, в Пустошта, дъждът рядко бе толкова лек.

Тя свали сенниците и се претъркаля в средата, за да не я намокри. Скоро откри, че приятният звук на водата заглушава гласовете на войниците и еднообразния тропот на крака в маршова стъпка — добър съпровод на четенето. Някакъв цитат събуди вниманието ѝ, тъй че тя изрови своята карта на Пустите равнини и старите си карти на Дома на Бурите.