Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не ти ли казах да ги вържеш с вериги и да ги набиеш до смърт? — кресна ми тя. Хвана ме, измъкна бич и така ме шибна, че паднах в несвяст. После отиде при братята ми и ги наби така жестоко, че те едва не умряха. Накрая каза: — Всяка вечер ще биеш всяко куче така, както направих аз! Мине ли вечер, без да го направиш — ще бия тебе!
Сложих вериги на шиите им. На втората вечер ги набих — нали трябваше да спасявам себе си…
Всичко това стана по време на халифството на Махди. Той ме назначи за наместник в Басра. Помислих си: „Пък може гневът й да се е уталожил!“ Една вечер ги оставих, без да ги бия. Тя дойде и жестоко ме удари — за цял живот не мога да забравя нейната ярост. Когато Махди умря и ти пое халифството, ти ми изпрати писмо да продължа да управлявам Басра. Ето, дванайсет години минаха, а аз все ги бия, за да отърва себе си от бой. А когато ги набия, галя ги, извинявам им се, храня ги и ги поя. Никой не узна за тях, докато не ми изпрати Абу Исхак за данъка — така тайната ми се разкри. Това е моята история!…
Учудил се Харун ар-Рашид на този разказ и рекъл:
— А ти би ли простил на братята си за това, което са ти сторили?
— Господарю! — отговорил наместникът. — Аллах е, който прощава! Аз само снемам вината от съвестта им на този и на онзи свят! Имам нужда да бъдат простени, защото ми е трудно вече толкова години да ги бия вечер до смърт!
— Абдуллах! — рекъл халифът. — Ако е пожелал всевишният Аллах, ще направя всичко, за да ги отърва и да ви помиря, за да прекарате остатъка от живота си като братя, обичащи се един друг!
— Господарю! — възкликнал Абдуллах. — Ако ги оставя една вечер без бой, Саида ще ме пребие!
— Не бой се! — казал халифът. — Ще ти дам писмо! Дойде ли Саида — ти й го предай лично! Ако прости — това ще бъде от нейна полза! Пък ако не се подчини на волята ми, която е повеля от Аллаха, остави я да те набие! Приеми, че си забравил да ги набиеш и затова си изял боя! Но не ме ли послуша тя, да не съм емир на правоверните, ако не я накажа! — после той написал писмо, запечатал го и продължил: — Щом Саида дойде при тебе, ти й кажи: „Халифът, царят на хората, ми нареди да не ги бия и ти написа това писмо!“
Абдуллах отвел кучетата у дома си и си помислил: „Какво ли би направил халифът срещу дъщерята на властителя на джиновете, ако тя ме набие? Но аз ще претърпя боя и тази нощ ще дам покой на братята си! Ако халифът нямаше зад себе си велика опора, той не би ми забранил да ги бия!“ Снел нашийниците и веригите и започнал да ги успокоява:
— Не се бойте! Халифът, шестият от рода Абас, обеща да ви отърве! Аз вече съм ви простил! През тази благословена нощ вие ще станете отново свободни хора!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че кучетата били обхванати от възбуда и радост. Те започнали да търкат бузи в нозете му, сякаш му се молели, а той ги галел по гърба. Когато дошло време за вечеря и сложили софрата, той им рекъл:
— Седнете с мене!
Те приседнали и заедно всички яли на софрата. Хората от свитата му го гледали и се чудили, че се храни заедно с кучета.
— Той луд ли е, или е изкуфял? — питали се те. — Как може наместникът на Басра да яде на една трапеза с кучата? Че той е по-горе дори от везир! Нима не знае, че кучето е нечиста твар! — така те гледали Абдуллах и кучетата, докато се хранели. После Абдуллах измил ръцете си. Кучетата протегнали също лапи и започнали да се мият. А всички, които стояли наоколо, започнали да се подхилкват и да говорят: — Цял живот не сме виждали кучета, които да ядат, а после да си мият лапите! — после двете кучета седнали на скамейката до Абдуллах бен Фадил. В полунощ той разпуснал слугите и всички отишли да си легнат. Всяко куче се настанило в отделно легло, а слугите си мърморели: — Той си легна, кучетата също си легнаха като него!
Посред нощ Абдуллах не усетил как земята се разцепила, от там изскочила Саида и му викнала:
— Ей, Абдуллах, защо не наби кучетата тази нощ? Защо си снел веригите от шиите им? Напротив ли ми правиш, или ми се присмиваш? Ей сега ще те набия и ще те омагьосам на куче като тях!