Сияйни слова

Четирите войски се изсипаха върху платата като внезапно освободена река. Шалан въодушевено и притеснено гледаше от гърба на коня. Нейната част от шествието се състоеше от Вата, войниците и прислужницата Марри. Газ все още не бе дошъл, а Вата твърдеше, че не знае къде е. Може би тя трябваше да се разрови повече в същността на дълговете му. Беше толкова заета с други неща… в името на Бурите, ако той изчезне, как ще се чувства тя?

Трябваше да се занимава с тази работа по-късно. Днес тя беше част от нещо изключително важно — от историята, започнала с първия ловен поход на Гавилар и Далинар из Ничиите хълмове преди години. Ето че дойде и последната глава — проучването, което щеше да открие истината и да определи бъдещето на Пустите равнини, на паршендите, а може би и на Алеткар.

Шалан нетърпеливо срита коня си напред. Добичето потегли кротко, въпреки ръчкането на Шалан.

Проклето животно.

Адолин премина в тръс покрай нея върху Чистокръвен. Красивият кон беше чисто бял — не сивкав, като други, които тя бе виждала, но съвсем бял. Бе очевидно несправедливо Адолин да притежава по-едрия кон. Тя беше по-ниска от него, но трябваше да бъде на по-високото животно.

— Ти нарочно си ми дал бавен — оплака се Шалан, — нали?

— Разбира се.

— Бих те ударила. Ако мога да те достигна там горе.

Той се разсмя.

— Каза, че нямаш достатъчно опит в ездата, тъй че избрах кон с достатъчно опит в това да го яздят. Повярвай ми, ще ми бъдеш благодарна.

— Искам да яздя във величествена стъпка при започването на похода!

— Можеш да го направиш.

— Бавно.

— Всъщност бавният ход може да бъде много величествен.

— Всъщност — взе го на подбив тя — човек не се нуждае от всички пръсти на краката си. Дали да не махнем няколко от твоите и да го докажем?

Той се засмя.

— Предполагам, докато не нараниш лицето ми.

— Не ставай смешен. Лицето ти ми харесва.

Той се ухили; от седлото му висеше шлемът на Бронята, за да не му разбърква косата. Тя очакваше той да добави закачка към нейната, но не стана.

Това си беше съвсем наред. Тя харесваше Адолин такъв, какъвто е. Той беше мил, благороден и истински. Нямаше значение, че не е изключително умен или… Или всичко, което беше Каладин. Тя не можеше да го определи. Значи.

Страстен, с напрегната, пламенна решителност. Обуздан гняв, който той използва, понеже го е овладял. И известна привлекателна надменност. Не надутата гордост на някой господар. Наместо нея — увереното, здраво усещане за решителност, която нашепва, че все едно кой си ти или какво правиш, ти не можеш да го нараниш. Не можеш да го промениш.

Той съществуваше. Както съществуват вятърът и скалите.

Шалан напълно пропусна казаното след това от Адолин. Тя се изчерви.

— Какво беше това?

— Казах, че Себариал има карета. Навярно искаш да пътуваш с него.

— Понеже съм твърде нежна за езда? — попита Шалан. — Ти да не би да си пропуснал, че аз се върнах пеш през пропастите по време на буря?

— Ъъ, не. Ходенето и ездата обаче са различни. Искам да кажа, натъртването…

— Натъртване? — попита Шалан. — Че защо да се натъртя? Нима конят не върши цялата работа?

Адолин я погледна и разшири очи.

— Ъх — отбеляза тя. — Тъп въпрос?

— Ти каза, че си яздила по-рано.

— Кончета — обясни тя — в бащиното ми имение. В кръг… Добре де, от този израз стигам до извода, че съм слабоумна. Като се натъртя, ще ида да се возя със Себариал.

— Преди да се натъртиш — поправи я Адолин. — Ще му дадем един час.

Колкото и да бе ядосана от този обрат, тя не можеше да отрече опита му. Веднъж Ясна определи глупака като човек, който не обръща внимание на сведенията, понеже те не съответстват на желаните от него резултати.

Тя реши да не се отегчава, а вместо това да се наслаждава на пътуването. Войската като цяло се движеше бавно, като се вземе предвид, че всяко отделение явно се справяше отлично — копиеносците в карета, писарите на кон, разузнавачите се носеха далеч напред. Далинар мъкнеше шест от големите механични мостове, но също така бе повел и всички бивши мостови с техните по-прости преносими мостове, изработени по подражание на оставените в стана на Садеас. Това бе добре, тъй като Себариал имаше едва няколко мостови отряда.