Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Изръмжах тихичко. Тук си по работа, казах си. Погледът се плъзна по тънката й талия, по заоблените й бедра, изправените й рамене…
10:25.
Забелязах, че халбата ми е празна. Отправих се към бара, за да презаредя. Там, изпълнен с чувство за дълг, се загледах в покачващото се ниво на тъмната течност.
— Видях ви да седите там. Очаквате ли някого? — чух да ми казва тя.
Долових силното ухание на непознат парфюм.
— Да — казах аз. — Но вече почвам да си мисля, че съм дошъл напразно.
— И аз имам подобен проблем — каза тя и аз се обърнах към нея. Отново ми се усмихваше. — Можем да почакаме заедно.
— Да седнем тогава на моята маса — казах аз. — С вас времето ще мине далеч по-леко.
Тя взе питието си от бара и ме последва.
— Казвам се Мърл Кори — й казах аз, веднага щом седнахме.
— Аз съм Мег Девлин. Не съм ви виждала преди тук.
— Гостувам на един приятел. Но не и вие, предполагам?
Тя поклати леко глава.
— Боя се, че сте прав. Живея в новия комплекс на няколко мили оттук нагоре по пътя.
Кимнах така, сякаш се сещах къде се намира мястото.
— А вие откъде сте? — пожела да узнае тя.
— От центъра на вселената — казах аз и сприхаво добавих: — Сан Франциско.
— О, пътувам дотам доста често. С какво се занимавате?
Удържах стоически на внезапния импулс да заявя, че съм велик магьосник и описах последната си длъжност в „Гранд Дизайн“. На свой ред научих, че тя е била първо модел, после собственичка на голям магазин и накрая управителка на бутик.
Мернах за миг часовника. Беше 10:45. Тя улови погледа ми.
— Май и на двама ни са вързали тенекия — каза тя.
— Вероятно — съгласих се. — Предполагам, че трябва да им дадем последна отсрочка до единайсет, просто заради принципа.
— Сигурно сте прав.
— Вечеряхте ли?
— По-скоро закусих.
— Гладна ли сте.
— Мъничко. Да. А вие?
— А-ха. Забелязах, че някои хора се хранеха и тук. Ще проверя.
Разбрах, че можем да си поръчаме сандвичи, което и направихме, като прибавихме към тях по една салата.
— Надявам се, че предишната ви уговорка не включваше и късна вечеря — казах аз изведнъж.
— Аз поне не знам за нещо подобно, пък и вече не ме интересува — отвърна тя и опита сандвича си.
Отмина и единайсет часа. Приключих с бирата и сандвича си и вече не бях в настроение за нова халба.
— Е, поне не си пропиляхме напълно вечерта — каза тя, смачка салфетката си и я постави встрани.
Загледах се в ресниците й, защото заниманието определено си струваше. Гримът й беше или много светъл, или съвсем лек. Всъщност това беше без значение. Вече се канех да се протегна и да хвана ръката й, но тя ме изпревари.
— Какво смяташ да правиш тази вечер? — попитах аз.
— Ами, ще потанцувам, ще пийна нещо, може би ще си поприказвам с някого на лунна светлина — все наивни неща от този сорт.
— Чувам, че в съседната зала свирят нещо. Бихме могли да се разходим дотам.
— Да, бихме могли — каза тя. — И защо не?
Докато излизахме от бара, чух тихия шепот на Файона: „Мерлин! Ако напуснеш сцената, нарисувана на Картата, ще загубя връзка с теб.“
— Минутка само — отвърнах й аз.
— Моля? — обърна се към мен Мег.
— А-а… искам преди това да отида до тоалетната — казах аз.
— Добра идея. И аз ще направя същото. Ще се срещнем във фоайето след няколко минути.
В тоалетната нямаше никой, но все пак влязох в една от кабинките. Намерих Картата на Файона в един от джобовете си и след няколко секунди влязох във връзка с нея.
— Виж, Фай — казах аз. — Очевидно никой няма да дойде. Но остатъкът от вечерта започва да добива приятни очертания и не е изключено да успея да съчетая полезното с приятното. Благодаря ти все пак за помощта. Ще се прибера по-късно.