Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Здравей, човече! — каза майката. — Ти си ни направил добро и заслужаваш уважението ни! — после тя ми подари цяло съкровище с много скъпоценни камъни и нареди: — Отведете го при царя!
Заведоха ме в дивана на царя. Той седеше на трон, около него — стражи великани и сановници. Той се изправи на крака, поздрави ме, оказа ми голяма почит, дари ме с всевъзможни блага, а после нареди на един от свитата си:
— Нека дъщеря ни го заведе там, откъдето го е взела!
Отведоха ме при Саида. Тя ме взе на гръб и литна заедно с всичките богатства, с които бях надарен.
А капитанът на кораба се стреснал от шума, когато братята ми ме хвърлили, и викнал:
— Какво падна в морето?
Заплакали братята ми, завикали:
— О, наивният ни брат! Отишъл да си свърши една работа край борда и цопна във водата!
Така те сложили ръка на имането ми, но се скарали заради девойката. Дори не си спомнили за брат си — толкова стигнала тъгата им! Точно тогава Саида кацна на гемията…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абдуллах бен Фадил:
Щом ме видяха, братята ми ме запрегръщаха, радваха ми се и ми говореха:
— Как си, братко? Сърцата ни изгоряха по тебе!
— Ако сърцата ви толкова горяха за него, нямаше да го хвърлите в морето, докато спи! — кресна им Саида. — Сега изберете си сами смъртта, от която да умрете!
Грабна ги тя, понечи да ги убие, но те викнаха:
— Братко, пощади ни!
Намесих се аз, защитих ги, замолих я:
— Смили се, не убивай братята ми!
— Трябва да ги убия — те са предатели! — настоя тя.
Продължих да я увещавам, да я моля, накрая тя каза:
— Няма да ги убия само за твой хатър, но ще ги омагьосам! — измъкна тас, гребна с него морска вода, каза над нея някакви неразбираеми думи, поръси ги и каза: — Излезте от човешки образ и влезте в кучешки образ!
И те се превърнаха в кучета, както ги виждаш сега, о, емир на правоверните!…
Абдуллах се обърнал към кучетата и ги запитал:
— Истината ли говоря, братя?
Те закимали с глава, сякаш потвърждавали думите му, и той продължил:
О, емир на правоверните! След като омагьоса братята ми, Саида заговори на хората в кораба:
— Абдуллах бен Фадил стана мой брат! Ще наминавам към него един-два пъти на ден! Всеки, който не изпълнява повелите му или му посегне, ще му сторя онова, което направих с тези предатели! Няма да има за него спасение!
— Господарке! — заговориха всички. — Всички ние отсега насетне сме роби и слуги на Абдуллах и ще го слушаме!
— Когато се върнеш в Басра, преброй всичките си пари! — каза ми тя. — Ако ти липсва нещо, кажи ми — аз ще ти го донеса, който и човек да ти го е взел, където и да е той, и ще го превърна в куче! Прикрепи на врата на всяко от тези кучета верига, вържи ги за крака на леглото и ги остави затворени и сами! Всяка нощ в полунощ отивай при тях и бий всяко до смърт, докато загуби свяст! Ако мине някоя вечер, без да си ги бил, ще дойда и сама ще те набия до смърт, а после и тях! Завържи ги с въжета, когато влизат в Басра!
Вързах кучетата за мачтата и Саида си тръгна.
На другия ден стигнахме Басра. Наизлязоха търговците да ме посрещнат. Никой не ме запита за братята ми, но се загледаха в кучетата и ме заразпитваха:
— Какво ще правиш с тези кучета!?
— Опитомих ги при това пътуване и ги доведох с мене! — отговорих.
Те ми се присмиваха — не знаеха, че това са братята ми.
Затворих ги в един килер. Същата вечер започнах да подреждам товарите от платове и скъпоценности. Дойдоха търговци да ме поздравят. Увлякохме се в разговор и аз нито бих кучетата, нито ги завързах с вериги. Никакво зло не им сторих. Легнах си и не усетих кога се появила Саида.