Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— После тя ми показа наровото дърво — продължил Абдуллах бен Фадил разказа си. — На него имаше един нар. Тя изяде половината и ме нахрани с другата половина. Не съм срещал по-сладък и по-вкусен от онзи нар. После запитах:
— А ти съгласна ли си да дойдеш с мене в страната ми и да заживееш с мене в Басра?
— Готова съм да слушам думите ти и да се подчинявам на волята ти! — отговори тя.
Тя ме заведе в хазната на баща си, взехме от там толкова, колкото можехме да носим, и напуснахме града. Срещнахме се с братята ми, които ме търсеха.
— Търговецо Абдуллах, подухна попътен вятър и ти задържаш потеглянето ни! — скара ми се капитанът.
— Това няма значение! — рекох. — Сигурно закъснението ми е било за добро! Получих онова, което желаех! Слушайте какво ми се случи! — разказах им какво съм видял, показах им какви богатства съм донесъл, и рекох: — Ако бяхте дошли с мене, щяхте да получите много такива неща! Но нищо! Което имам, е достатъчно за всички ни! Това ни е общ късмет!
Разделих донесеното с братята си и с капитана, сам взех колкото и те, дадох това-онова на слугите и моряците. Всички бяха доволни освен братята ми. Потъмняха очите им. Забелязах, че алчността ги е овладяла, и рекох:
— Братя, стори ми се, че онова, което ви дадох, не ви стига! Но аз съм ви брат, между нас разлика няма! Което е мое, то е и ваше! Ако умра — нали само вие ще ме наследите?
Качих и девойката на кораба, затворих я в трюма и започнах да й изпращам храна. Братята ме запитаха:
— Какво смяташ да правиш с тази хубавица?
— Ще се оженя за нея, когато стигнем Басра! — отговорих.
— Братко! — рече единият. — Тази девойка е великолепна, обич пламна в сърцето ми! Искам аз да се оженя за нея!
— Аз също! — рече вторият. — Дай ми я аз да се оженя за нея!
— Братя! — отговорих аз. — Тя взе от мене клетва, че само аз ще се оженя за нея! Ако я дам на някой от вас, ще наруша обета си! Когато стигнем живи и здрави в Басра, ще сгледам две от най-хубавите тамошни момичета, ще платя откупа им с мои пари, ще направим обща веселба! И тримата ще влезем при жените си в една и съща нощ! А тази девойка си е мой късмет!
Те замълчаха и аз си помислих, че са останали доволни. Пътувахме четирийсет дни, докато пред нас се появи Басра. Зарадвахме се, че сме пристигнали живи и здрави. Доверявах се на братята си, бях вече спокоен, но само Аллах знае онова, което ще стане. Легнах си последната вечер и докато бях потънал в сън, не усетих кога те са ме понесли — единият ме хванал за краката, другият — за ръцете, били се договорили да ме удавят в морето заради девойката.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абдуллах бен Фадил:
Когато, о, емир на правоверните, братята ми ме хвърлиха в морето, аз стигнах до дъното, после водата ме издигна на повърхността. Изведнъж една голяма птица се спусна над мене, грабна ме и ме издигна във висините. Когато отворих очи, видях, че се намирам в дворец със здрави темели и висок градеж, с великолепни, издялани от камък орнаменти. Наоколо стояха неволници, скръстили ръце на гърди. Сред тях една жена седеше върху трон от червено злато, орнаментиран със скъпи камъни и едри бисери. Бе в одежди, които не се мерят с човешки ценности, защото човек не би могъл да отвори очи пред техния блясък. Птицата, която ме бе грабнала, се разтърси и се превърна в девойка като светло слънце. Внимателно я огледах — тя бе същата, която бях срещнал в планината в образа на змия, гонена от черен змей.
— Защо си довела този човек? — запита жената на трона.
— Майко! — отговори девойката. — Това е онзи, който защити честта ми на девойка сред джиновете! — а после се обърна към мене: — Ти помниш ли коя съм? Аз съм онази, заради която ти уби Черния змей!
— Но нали при онзи змей ти бе като бяла змия?
— Аз съм Бялата змия, дъщеря на Червения цар на джиновете! Казвам се Саида! Това е майка ми. Тя се казва Мубарака. Змеят, който се бореше с мен и искаше да отнеме честта ми, бе везирът на Черния цар. Той се казваше Дарфал и е от проклет род! Видя ме веднъж и ме харесал. Поиска ме от баща ми, но татко му каза: „Не е за твоята уста да се жениш за царски дъщери!“ Той се разгневи и се закле да надхитри баща ми! Постоянно ходеше след мене, все ме преследваше, искаше да ме погуби! Между него и баща ми се водеха войни с много жертви, но баща ми все не успяваше да го надвие — всеки път, когато го притискаше, везирът бягаше от боя. Когато приемах някакъв образ, той се превръщаше в същото животно от мъжки вид, а когато се криех някъде, той ме усещаше по мириса и ме настигаше. Превърнах се в змия и се скрих на онази планина, но той се превърна в змей и ме улови. Тогава се появи ти и го уби. Тогава се превърнах в девойка, показах ти лицето си и казах: „Ти направи добро, което не се заличава!“ Когато видях как братята ти те хвърлиха в морето, побързах да те спася от гибел! — после тя се обърна към майка си: — Майко, окажи му почит за това, че той спаси честта ми!