Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Как? — изсъска Амарам, загледан в Меча в ръцете на Далинар. — Как си го върна? Аз го взех от пещерата. Хората ми го държаха на скрито!
— Нямаше да го излагам на опасност, само за да докажа някакво предположение — студено отговори Далинар. — Обвързах Острието, преди да го скрия.
— Същата седмица ти беше болен — отбеляза Амарам.
— Да.
— Преизподня.
Далинар издиша и изсъска през зъби.
— Защо, Амарам? От всички теб смятах… Ба!
Хватката на Далинар върху оръжието се стегна, а кокалчетата на пръстите му побеляха. Амарам надигна брадичка, сякаш насочваше врата си към острието на Меча.
— Аз го направих — изрече той — и бих го сторил отново. Скоро Пустоносните ще се върнат, а ние трябва да сме достатъчно силни, за да ги посрещнем. Това означава обучени Мечоносци. Като пожертвах неколцина от войниците си, аз предвиждах да спася много повече.
— Лъжи! — прекъсна го Каладин и изкуцука напред. — Ти просто искаше Острието за себе си!
Амарам го погледна в очите.
— Съжалявам за това, което сторих с твоите хора и с теб. Понякога се налага добри хора да загинат, за да могат да бъдат постигнати по-големи цели.
Каладин усети усилващ се студ и безчувственост — тя се разпростираше от сърцето му.
Той казва истината, мина през ума му. Той… наистина вярва, че е постъпил правилно.
Амарам освободи Меча си и се обърна към Далинар:
— Сега какво?
— Виновен си в убийство — в убиването на хора с цел лично обогатяване.
— Ами когато ти — отвърна Амарам — изпращаш хиляди хора на смърт, за да можеш да осигуриш скъпоценни ядра, Далинар? Всички ние знаем, че понякога за постигането на по-голямото добро трябва да бъде пожертван човешки живот.
— Свали плаща — изръмжа Далинар. — Ти не си Сияен рицар.
Амарам вдигна ръка, разкопча го и го пусна върху камъка. Обърна се и тръгна.
— Не! — рече Каладин и се запрепъва след него.
— Остави го да си върви, синко — спря го Далинар, въздъхна и освободи Меча си. — Името му е унищожено.
— Той продължава да бъде убиец.
— И ние ще го съдим справедливо — продължи Далинар — след като се завърна. Не мога да го затворя — Броненосците са над това, а и той така или иначе ще си пробие път. Човек или убива Броненосеца, или го оставя.
Каладин се отпусна. От едната му страна се появи Лопен и го вдигна, а Тефт го хвана под другата ръка. Чувстваше се изцеден.
Понякога за постигането на по-голямото добро трябва да бъде пожертван човешки живот…
— Благодаря Ви — обърна се Каладин към Далинар, — задето ми повярвахте.
— Понякога слушам, войнико — отговори Далинар. — Сега се връщай в стана и си отдъхни.
Каладин кимна.
— Сър? Пазете се там.
Далинар се усмихна мрачно.
— Ако е възможно. Сега поне мога да се бия с убиеца, ако се появи. С всички тия Мечове наоколо напоследък, стори ми се, че е твърде добре да имам един лично, та да не му обръщам внимание.
Той присви очи и се обърна на изток.
— Въпреки че… чувствам, че е някак неправедно да го държа. Необичайна работа. Защо да го усещам така? Може би просто ми липсва старото ми Острие.
— Върви — рече той и тръгна към коня си, където смаяният Върховен принц Роион гледаше как Амарам се отдалечава и личната му гвардия от петдесет души се присъединява към него.
Да, това беше знамето на Аладар — той се присъединяваше към Далинар. Садеас можеше да го види през далекогледа.
Той го свали и дълго време стоя мълчалив. Толкова дълго, че гвардейците му и жена му се разшаваха и взеха да гледат притеснено. За това обаче нямаше причина.
Той потисна раздразнението си.
— Да ги оставим да умрат там — произнесе той. — И четиримата. Иалаи, напиши доклад за мен. Искам да знам… Иалаи?
Жена му се сепна и го погледна.
— Всичко наред ли е?
— Просто се бях замислила — обясни тя; изглеждаше отдалечена. — За бъдещето. За това какво ще донесе то. За нас.
— Ще донесе нови Върховни принцове на Алеткар — отговори ѝ Садеас. — Състави доклад кои от васалните ни господари са подходящи да поемат делата на загиналите при похода на Далинар.
Той хвърли далекогледа на жената-вестоносец.
— Не предприемаме нищо, докато не умрат. Явно все пак това ще приключи с убийството на Далинар от паршендите. Аладар може да върви с него, а и нека всички отидат в Преизподнята.
Той обърна коня и продължи с дневната езда, подчертано обърнал гръб на Пустите равнини.