Сияйни слова

Най-добрият им човек…

Замръзна. Моаш. Моаш е оставен да се грижи за безопасността на краля и има подбрани от него хора.

В името на Бурите.

— Амарам — продължи Далинар и даде знак на върховния господар да дойде. — Ти ми каза, че въобще не си виждал този човек преди идването ти на Пустите равнини. Това вярно ли е?

Каладин срещна погледа на убиеца.

— Да — отвърна Амарам.

— Ами неговото твърдение, че си взел Меча и Бронята си от него? — попита Далинар.

— Сиятелни господарю — отвърна Амарам и хвана Далинар за ръката. — Не знам дали момъкът е с увреден разсъдък или просто иска да му обръщат внимание. Може би е служил във войската ми, както заявява — определено носи точното робско клеймо. Твърденията му по отношение на мен са очевидно нелепи.

Далинар кимна на себе си, като че ли бе очаквал всичко това.

— Според мен е необходимо извинение.

Каладин се мъчеше да стои прав — изпитваше слабост в крака. Значи това щеше да бъде окончателното му наказание. Да се извинява на Амарам пред всички. Несравнимо с нищо друго унижение.

— Аз… — започна Каладин.

— Не ти, синко — тихо изрече Далинар.

Амарам се обърна и изведнъж стойката му стана по-притеснена — като на човек, който се приготвя за битка.

— Несъмнено не вярваш на тези обвинения, Далинар!

— Преди няколко седмици — продължи Далинар — при мен в стана дойдоха двама важни посетители. Единият бе доверен служител, дошъл тайно от Колинар с ценен товар. Другият беше самият товар — безумец, озовал се пред портите на столицата с Меч в ръка.

Амарам пребледня, отстъпи, а ръката му се озова отстрани.

— Наредих на служителя си — спокойно обясни Далинар — да пие с твоите гвардейци, много от които той познава, и да говори за съкровище, което според безумеца било укривано в продължение на години вън от военните лагери. После по моя заповед той постави Меча в една пещера наблизо. След това ние чакахме.

Той призовава Меча си, помисли Каладин и погледна ръката на Амарам. Каладин посегна за своя нож, но Далинар вече издигаше ръка.

Между пръстите на Далинар се събра бяла мъгла и се появи Меч — върхът му опрян в гърлото на Амарам. По-широк от повечето Остриета, този почти приличаше на сатър.

Миг по-късно в ръката на Амарам се появи Острие — само миг по-късно. Очите му се ококориха, докато гледаше доближеното до врата си острие.

Далинар имаше Меч.

— Рекох си — рече Далинар — че ако си бил готов да убиеш за едно Острие, непременно ще бъдеш готов да излъжеш за второ. И тъй, след като разбрах, че си се промъкнал, за да видиш безумеца сам, помолих те да провериш твърденията му заради мен. Дадох на съвестта ти много време, за да се пречисти — от уважение към нашето приятелство. Когато ми каза, че не си намерил нищо — а всъщност беше взел Меча — аз разбрах истината.