Императрица Сиси

– Известно ви е, че той не ме е молил за това – вироглаво отвърнах аз.

– Той е императорът. Твоя задача е да го молиш, още ли не си разбрала? Но ти май и без това нямаш нищо против да сте разделени...

Сега пък какво искаше да каже? Дали това беше поредният критичен намек за посещението ми в Бавария миналото лято? Там ме бяха посрещнали с отворени обятия. Завиждах на Лудвиг и Хенриета, чиято връзка показваше колко прекрасен може да бъде бракът, ако е чужд на принудите и церемониала. Големият ми брат Лудвиг се бе отказал от правото си на първороден син, полагащо му се като на баварски херцог, от богатство и почести, за да се ожени за Хенриета Мендел, майката на неговата дъщеря. Хенриета беше с обикновен граждански произход, на всичко отгоре – актриса. Скандалът бе стигнал и до Виена. Въпреки това аз бях на страната на Лудвиг и на красивата му жена. Завиждах на щастието им.

Ерцхерцогинята отвърна на безмълвния ми въпрос с онзи строг и студен глас, който пазеше специално за малобройните ни лични разговори:

– Не се ли питаш понякога защо мъжът ти прекарва толкова малко време с теб? Защо вече не намира в семейството си спокойствието и радостта, необходими му, за да се справя с тежката си мисия? И кой е виновен, задето търси разтуха при други?

– За какво намеквате, майко? В какво ме упреквате?

Тя потръпна и ме стрелна с ледения си поглед. Както аз не харесвах нейния тон, така и тя не харесваше моя. Отдавна бяхме престанали да се преструваме, че храним симпатии една към друга.

– Млад, здрав мъж като Франц Йозеф едва ли има нужда да моли някоя жена за нейната компания и благосклонност – жестоко изрече тя. – Той има избор между най-красивите изкушения на Виена. Пита се само докога ще им се съпротивлява. Честно казано, никой не би го упрекнал, ако си позволи някое мъничко, чаровно забавление, а такива му се предлагат в изобилие. Не си ли на същото мнение, мила моя?

Както обикновено, тя ме остави гневна, объркана и безпомощна. Дали искаше да ми каже, че Франц Йозеф е пренасочил симпатиите си към друга? Дали вече не бях достатъчно млада, достатъчно красива, достатъчно стройна за него? Хаотичните чувства, които ме връхлетяха, прераснаха в паника. Нима губех и последната си опора?

След като семето на подозрението бе посято, злобните дворцови клюки с готовност ми предоставиха всички необходими подробности, които да му помогнат да покълне. Истина беше – страстите на Франц Йозеф вече не бяха насочени към мен, а към една млада полска графиня, която от известно време беше център на всеобщо внимание. Създание с бликащ темперамент и страст, отличаващо се със знойна красота, което си бе извоювало правото да се противопоставя безнаказано на всички морални норми. Дори не ми се наложи да полагам кой знае какви усилия, за да уловя шушукането в кошера на собствения ми антураж – от камериерките до главната придворна дама.

В Лаксенбург графиня Естерхази се бе посветила на задачата да въведе една нова придворна дама в задълженията й. Дали бе наясно, че това е стигнало до ушите ми? Понятие си нямах, но бях сигурна, че и новата е назначена от ерцхерцогинята. Още една шпионка, която да я осведомява за всяка дума и за всеки жест. Само допреди няколко дни нямаше да се излагам да подслушвам зад полуотворена врата. Сега обаче нямах друг избор.